❌“Дисквалифициран като човек”❌- КНИЖНО РЕВЮ

 ❌„Дисквалифициран като човек“ от Осаму Дазай (с рождено име- Шуджи Цусима) проследява житейския път на Йозо- младеж, който се бори с дълбоко вкорененото си чувство на откъснатост от обществото и 

саморазрушителното си поведение. Историята му е представена под формата на три тетрадки, в които героят разказва за своите преживявания и вътрешен свят. ⏱️Хронотоп- 30-те години на 20-и век, Япония🇯🇵. Фактът, че Дазай е превърнал част от житейския си път в съдба и на героя си, а оттам и откровеността и разголването на авторовата душа, бяха предпоставки да се свържа наистина силно с книгата. Другата причина за връзката, която усетих, е, че се почувствах…ами разбрана. Не във всеки аспект, не по всеки един начин (то може ли изобщо иначе), но все пак… През целия период на четене явно съм събирала емоциите и впечатленията от прочетеното, защото, когато затворих книгата, сълзите ми започнаха да се стичат. Точно по този тих и спокоен начин, по който постепенно те завладява и разказаната история. 

❌Йозо постоянно се чувства отдалечен от хората около себе си, неспособен да създаде контакти или да намери своето място в обществото. Това допринася за неговото саморазрушително поведение, но според мен именно това поведение също от своя страна е причина за горните проблеми. Така се завъртаме в един порочен кръг, от който изходът просто няма как да е хубав, ако изобщо е възможен. А това безспирно въртене става причина от книгата да лъха усещане за безнадеждност. 

Безнадеждно изглежда и възможността Йозо да се отърве от безумния и перманентен страх, който изпитва от човешките същества. За мен фактът, че ги нарича с термина “човешки същества”, сам по себе си е достатъчно показателен за силата на това му чувство, но и за друго такова- за нестихващата му омраза към самия себе си. Признавам си, на моменти аз пък се страхувах от героя, защото и той е способен на агресия и жестокост. Въпреки това доминантната емоция безспорно е състрадание, както и безпомощност и меланхолия, защото един дотолкова затънал и зависим човек често не може да контролира собствените си мисли и не осъзнава ефекта от постъпките си. 

❌Йозо стремглаво се спуска по спирала от действия, придържайки се към гореспоменатия модел на поведение (алкохолизъм, цигари, проститутки, накрая и наркотици…). Първоначална причина за това става запознанството му с 🧑‍🎨Масао Хорики🧑‍🎨- студент от курс по изкуство, чиито лекции и Йозо посещава, с когото взаимоотношенията му остават противоречиви докрай. Действията на младежа обаче произтичат и от дълбоко вкоренената у него самоомраза, ненапускащото го чувство за вина и неспособността да се приеме такъв, какъвто е. Важно за контекста на събитията е да се отбележи, че отношенията на Йозо със семейството му, особено тези с баща му, както и въздействието на преживяванията му от детството (бил е жертва на сексуално насилие) върху психиката му, играят важна роля в оформянето на обременената му и измъчена същност. 

❌През цялото време Йозо се стреми да се приспособи към обществените очаквания и носи маската на клоун, шут и ненадминат оптимист, само и само за да скрие вътрешните си раздор и смут от света. Освен това той изпитва панически страх дори при най-малката опасност истинската му самоличност да бъде разкрита. Това своеобразно маскиране и контрастът между публичната личност и душевността на героя са неизчезващи мотиви в книгата.  

И въпреки всичко Йозо все пак допуска някои хора до себе си, макар и не по “стандартния” начин (Хорики, Калкан, Йошико, Мадам, Шизуко), но не толкова защото тези взаимоотношения са важни за него, а защото сякаш само така може да отбележи съществуването си по някакъв начин. А може и тези хора да са му били скъпи и той просто да не е можел да изрази привързаността си под влияние на алкохола и заради маската, която е носил. Едва ли някога ще разберем… Но е сигурно, че тези хора са ценели Йозо, макар и той да не го е виждал, защото в крайна сметка те му помагат и го спасяват (поне в известен смисъл).

❌ В края на книгата се появява и плашещата дума “дисквалифициран”. Йозо вече категорично е приел, че е именно такъв, и в момента на това осъзнаване той завинаги престава да бъде човешко същество.

❌Романът за мен е интроспективен поглед към дълбините на човешкото отчаяние чрез историята на един младеж, който в крайна сметка се оказва обречен да се лута и така и да не може да се ориентира в сложността на собственото си съществуване. Задълбочавайки се до болка в темите за отчуждението, самоунищожението и търсенето на себе си, „Дисквалифициран като човек“ изследва психиката ни и борбите, които сме принудени да водим по пътя, по който всеки един от нас, за радост или не, е поел, наречен живот.