🦊Със “Сянката на лисицата” стана това, което се е случвало и доста други пъти- чаках прекалено дълго, за да прочета книга, която в последствие се превърна в една от любимите ми. Вече слушам втората част и тя може би ще се окаже дори по-добра от първата.
🦊Читателската ми душа, задоволила любопитството си, ликуваше от преплитането на толкова много от японската митология и култура в сюжета, дори в диалозите и изказа на героите- много повече, отколкото очаквах. Беше много магично и специално да чета за всички тези любими за мен неща.
🦊Много харесах и героите: Юмеко, Тацуми, Суки, Окаме, дори и Лейди Сатоми☠️, защото около всеки един от тях е изградена силно индивидуална и завладяваща атмосфера, която ги прави запомнящи се по специален начин. Това не прави толкова силно впечатление и понякога дори не се среща в доста книги, макар на пръв поглед да звучи като нещо, на което трябва да бъде обърнато особено внимание. Затова много ми хареса, че в тази книга е така осезаемо.
🦊Приключенията и изпитанията пред героите са безкрайни, приказно описани, с разнообразни топоси: гори, храмове, дворци, различни светове. Така силно провокират въображението ти и неусетно се пренасяш в този фантастичен свят, забравяйки за своя собствен и тегобите в него, защото вниманието ти е погълнато от проблемите на любимите герои.
🦊Нямаше как да не обикна момичето лисиче Юмеко🧡, защото макар изплашена и нагърбена с трудната и безкрайно отговорна задача да опази и транспортира Драконовия свитък, тя запазва хладнокръвие и същевременно не загърбва ценностите си и запазва качествата си.
▶️10/5🌟
Коментари
Публикуване на коментар