🪨“Камъкът на времето”🪨 е един от най-поетично написаните и описателни романи, които съм чела. ❣️Благодаря на Книгите на България за възможността, която дават, да се докосваме до повече българска литература❣️.
🪨Това е историята на няколко приятели, но и на самата авторка, смея да кажа, на цяло едно поколение. Всъщност на две поколения, защото (както разбираме още от анотацията) сюжетът проследява две времеви линии, две коренно различни епохи и две “огледални” групи приятели, всяка от които открива, но и губи себе си в другата… Елена, Васил, Кремена и Петър от едната страна на времето и пространството и Елица, Стефана, Васил и Петър- от другата. Имената се повтарят, историите се припокриват, но всъщност става въпрос за напълно различни животи. Или пък не…?
📜Досега не съм чела фентъзи с такъв замисъл за сюжет- много ми допадна. На мен лично идеята с камъка на времето ми напомня за “Джуманджи”. Не знам дали и авторката е получила някакво вдъхновение от там. Много мистична и магична е цялата атмосфера, която витае около гората, скритата пещера, горещия камък…🌳🪨🍂Друга положителна отличителна характеристика на книгата е темата за годините на българите под турско робство⛓️, която е разгърната чрез една от времевите линии. Петя Георгиева ни потапя в епохата чрез описания на топоси и герои, чрез езика и начина на общуване между хората от онова време. Както споменах, описанията са изключително живи и детайлни и много реалистично предават атмосферата и настроенията на героите.
🪨Харесва ми как сюжетът проследява целия човешки житейски кръговрат🔄. Самите раздели в книгата са озаглавени “Детството”, “Юношеството” и “Край”, а заглавията на главите в тях отговарят на някои от най-значимите периоди във всеки човешки живот: първият учебен ден, сприятелявания, раздели, ново училище, връзки, завършване, студентски години и др. Изобщо- една своеобразна капсула на времето, която пази спомени и чувства- любов, тъга, болка, страх… ♾️❤️🩹А това чувство, че прелистваш страниците на трупала се с години история📖, е подсилено и от извадките от дневниците📔 на някои от героите и от писмата, които си разменят в по-зрелите си години💌. Тези вмъкнати тук-там душевни излияния ни позволяват да погледнем ситуациите от различни ъгли и да разберем какво блуждае из съзнанието на всяко едно от тези момичета и момчета.
📜Въпреки че описателността допринася много за читателското преживяване, на моменти ми се искаше действието да се развива малко по-бързо. Еднаквите имена на някои герои също бяха малко объркващи на моменти. Може би щеше да е по-добре (поне за мен), ако носеха различни имена😅.
🪨За мен “Камъкът на времето” няма конкретна тема, не разглежда конкретен проблем, не стига до конкретен извод. Това е книга за приятелството, което идва и си отива, когато най-малко си готов; за порастването- за това, което то ти дава и отнема; за раздялата; за силите и смелостта да продължиш напред заради и въпреки всичко❣️.
Коментари
Публикуване на коментар