🕊️“Когато изчезнаха гълъбите”🕊️ е роман единствен по рода си. Не знам дали това се дължи в по-голяма степен на факта, че за 🇪🇪Естония🇪🇪 по време на ВСВ (а и изобщо) се знае малко и от не толкова много хора, или на задълбочения исторически анализ, представен чрез комплексни персонажи, който авторката предлага. Каквато и да е причината, стилът и потокът на мислите дори на Софи Оксанен са забележителни. Разбирам защо е най-издаваният автор от Финландия след Туве Янсон и защо е носител на толкова награди.
🕊️За малкото внимание, което получава, и за квадратните километри земя, с които разполага, Естония е преминала през твърде много…Била е под съветска окупация⚔️ в периода 1940-1941, а после отново между 1944 г. и 1991 г. В няколкото години, през които Съветският съюз не е бил на власт, мястото му е било заето от не по-малко “достойната” нацистка Германия🇩🇪 (1941-1944).
🕊️Бих могла да изтъкна доста причини защо си струва да прочетете романа. Ако историята не е вашата страст, прочетете го заради героите; заради отчаяните времена, които понякога (може би твърде чисто) водят до отчаяни действия; заради трудните избори; заради човешките терзания, които не бива да бъдат пренебрегвани. Отдайте се на Юдит- на несподелената ѝ любов със съпруга ѝ; на любовните ѝ трепети и афера с нацисткия СС-войник; на думите, отделени за сексуалната ориентация на Едгар , която по онова време е била смятана едва ли не за болест. Посветете се на самоотвережения патриот Роланд и разберете какво всъщност се е случило с Розали (но чак на последната страница!). Ако пък обстойните психологически характеристики и описателния стил не са вашето нещо, тогава прочетете романа заради историята. Защото, ако не се хванете за друго, книгата отдава дължимото и заслужено внимание на Естония, на потисниците и на жертвите на тези жестоки и тежки години.
Коментари
Публикуване на коментар