💌”Форма на живот”💌- КНИЖНО РЕВЮ

💌“Форма на живот” е изключително завладяваща и въздействаща книга, особено предвид малкия ѝ обем- 120 страници. Нито в началото, нито в края става ясно кое от всичко разказано е истина, кое- измислица. Дали Мелвин Мапъл е измамник, или ще се окаже, че цялата история е плод на въображението на самата авторка. Както с дължината си, така и с епистоларната си форма, книгата ми напомня на 🪶“Време да загубиш, време да спечелиш”🪶, защото отново по много натуралистичен и неподправен начин представя живота, хората и проблемите им, и света, който ги обрича на непълноценно съществуване…поне някои от тях. ❣️“Ще кажа нещо сериозно и вярно- аз съм поресто създание, на което хората отреждат смазваща роля в живота си.”❣️

⭕️Много постепенно, но с осезаемо растящо напрежение и объркване се развива общуването между лирическата героиня (самата авторка) и американския войник в Иран. Измежду приятелската и емоционална размяна на писма между двамата, умело са вмъкнати вътрешните монолози на героинята. Това прави много интересен процеса на проследяване на съответствията или различията между истинските ѝ мисли и чувства и това, което пише в писмата си. Така е засегната и темата за силата на словото и за стойността на непрекия контакт, което намирам за много красиво, особено в днешния дигитален свят: ❣️“…- защо един приятел от хартия и мастило да струва по-малко от приятеля от плът?”❣️

💌Историята ме докосна и с това, че си личи колко е лична (поне така смятам). Амели Нотомб много откровено споделя за себе си чрез темата за затлъстяването- почва за кореспонденцията ѝ с М.Мапъл- и имам усещането, че дори и малко я опознах като човек още от първата нейна книга, която чета. Със сигурност няма да е последната!🤩