Вярата, страхът и любовта към Бог в ,,Страх и трепет" от Сьорен Киркегор

 

ЗА СЮЖЕТА И ТЕМИТЕ НАКРАТКО

В „Страх и трепет“ Киркегор се стреми да разбере безпокойството, което трябва да е изпитвал Авраам, когато Бог му заповядва да принесе сина си в човешка жертва. Авраам има избор да изпълни задачата или да я пренебрегне. Той се примирява със загубата на сина си, воден от вярата си. С други думи, човек трябва да е готов да се откаже от всички свои земни притежания в безкрайно примирение и от всичко, което обича повече от Бог. Авраам преминава изпитанието – любовта му към Бог се оказа по-голяма от всичко друго. И тъй като един добър и справедлив Създател не би искал баща да убие сина си, Бог се намесва в последния момент, за да предотврати жертвоприношението.

Написана от гледна точка на един невярващ, „Страх и трепет“ изследва парадокса на вярата, природата на християнството и сложността на човешките емоции. Какво тласка Авраам и какво го кара да изпълни една абсурдна и крайна Божия повеля?

Киркегоровото становище убедително се противопоставя на Хегел, който поддържа тезата, че разумът е най-висшата форма на мисълта и се оказва важен източник на вдъхновение за по-късните философи екзистенциалисти като Камю и Сартр.

АНАЛИЗ

✝️“Страх и трепет” е произведение, което трудно може да бъде разбрано еднозначно. Защото какво са вярата и религията? Понятия, празни концепции, пречупени през индивидуалните призми на стотици хиляди хора. За Киркегор вярата е най-висшата сила и този, който я притежава и най-много от всичко обича Бог, е най-силен. По-силен от някого, който обича себе си, а и от обичащия другите.

✝️Ако загубиш своята вяра, винаги можеш да се хванеш за тази в божествения свят. Но не значи ли това, че има различни видове вери? Ако има, то кой вид те отвежда към правилното решение? Или към Божественото? В такъв случай, Божественият избор непременно правилният ли е? Решението на Авраам да пожертва сина си Исаак би могло да бъде оправдано с оглед на това, че Бог пощадява момчето. Ако обаче реалността беше именно трагичният край, щеше ли вярата на бащата да бъде оправдана? Авраам взема вероятно лесно за него решение. Киркегор, от друга страна, твърди, че в тази ситуация този избор би бил изключително труден за него, може би дори невъзможен. Защото кой вярващ жертва най-ценното си притежание? Този, който е готов да се издигне до най-високото ниво на вярата. А Исаак всъщност е именно това- притежание, към което трябва да се подхожда смирено, тъй като вярата и смирението вървят ръка за ръка. За да се превърне притежанието в такова, е необходимо и отричането. Отричайки се и отдалечавайки се от ценното и тленното, човек може да достигне до вечното. Във всички разиграни алтернативни развръзки на събитията, Авраам се проваля на теста на вярата, като по този начин показва, че истинската вяра не може да бъде обяснена, разбрана или рационализирана.

✝️Темата за човешките чувства е интерпретирана чрез две много силни, но заровени емоции, които Авраам изпитва: страх и безпокойство. Тях Киркегор се опитва да разгледа по от близо. От казаното дотук предполагам вече става ясно, че вярата успява да надмогне дори и тях.

✝️Сьорен Киркегор има пленителен изказ и идеи, които защитава по впечатляващ начин. Той не подлежи на оценка, особено от мен. Затова няма да оценя по ска̀ла нито това, нито което и да е друго негово произведение. Достатъчно е да кажа, че вероятно завинаги ще се запечатат в съзнанието ми.

Ако ви е интересно да прочетете още ревюта/представяния/анализи на книги за Скандинавия (и не само) от мен, може да разгледате блога. Благодаря за подкрепата!