🏠Тук ще споделя своите извлечения от тази трагедия, които, разбира се, са субективни, но и се припокриват донякъде с някои от гореспоменатите проблематики.
Впечатлена и силно повлияна съм от това произведение. Постоянно правех паралел между Jan (Ян) от “Kejsarn av Portugallien” (“Императорът на Португалия”- книгата не е преведена на български) и майсторът в трагедията-Халвард Солнес. И двамата малко или много живеят в свои измислени светове, имат добро сърце и обичат силно. Но докато Ян е сам в лудостта си, тук компания на Халвард във фантазиите му прави Хилда.
🏠Тяхната история е много интересна: преди 10 години Солнес е обещал на тогава още съвсем малката Хилда, че когато въпросните години изминат съдбата отново ще ги събере и тогава той ще ѝ подари царство. В онзи ден, точно на 19-и септември, десетте години изтичат и Хилда се появява, за да получи онова, което ѝ е обещано. Така действието проследява необикновените им взаимоотношения и диалози, които те водят в един сякаш съвсем далечен от реалния и фантастичен свят.
🏠До последно не става ясно дали Халвард в действителност е “луд”, дали това е само предположение на лекаря, на жена му, на Хилда, или лично негово усещане. Периодично героите му припомнят събития от живота му, които той я си спомня, я не, като всички те са свързани с репутацията му на велик майстор.
🏠Най-яркият спомен е може би този на Хилда, която си припомня сцената, в която майстор Солнес се е изкачил на покрива на новопостроена сграда. Жена му, от друга страна, твърди, че той никога не би могъл да направи такова нещо, защото го е страх от височини. Отново мистерия и амбивалентност. И всъщност двойнствеността и неяснотата са основното, с което се характеризира пиесата. В нито един момент, за нито едно нещо, не можех да кажа със сигурност дали е истина или плод на въображението на някой от героите. В това отношение може и неусетно да се пренесем в света на “Пер Гюнт”, където реалност и фантазия се преплитат.
🏠В първото действие от пиесата работещата за Солнес Кая ме накара да повярвам, че тя определено ще е значима за сюжета . Но беше “изместена” от Хилда, която мислено отведе майстора, за да мечтаят и да строят небесни замъци заедно някъде далеч, далеч…
🏠Много ключов и метафоричен според мен е мотивът за физическото “изкачване” на Халвард. Иронично, така той среща и края си… Но посланието всъщност се крие в духовното извисяване, а не във физическия акт. Страхувайки се, че младото поколение (в лицето на Рагнар) ще отнеме славата му на велик майстор, нашият господин отказва да съдейства на младежа и на болния му баща. По този начин се разкрива и още нещо много важно: Халвард не е само добър, или само лош. Да, той е способен да обича и уважава жена си, например, но може и да откаже помощ на някого, застрашаващ същността му.
🏠Още една тематика, която не очаквах да прочета в това произведение, е за т.нар. днес “манифестиране”. Харвалд споделя в проникновените си разговори с Хилда, че вярва, че събития в живота му (особено едно конкретно) са се случили, защото съзнателно или не силно е желал те да се случат. Признава, че сполетялата него и Елина семейна трагедия, може и да е предизвикана от мислите му. Това според мен обяснява обвързването на творбата с Бог и възвишеното, както и фактът, че Солнес е такъв, какъвто е. Също като Бог.
🏠Толкова естествено и в същото време напълно необяснимо е по какви начини “Майстор Солнес” завърта съзнанието ни. Ако не друго, то от прочетеното поне съм разбрала едно: в крайна сметка, може би всички сме луди…
Автор и визуална част: Станислава Млечкова
..............................................…………………………
Източници:
Справки и информация: https://argumentativeoldgit.wordpress.com/2019/04/07/the-master-builder-by-henrik-ibsen/
Снимки: obekti
Коментари
Публикуване на коментар