🐳„Морска книга или изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка насред огромното море през четирите годишни сезона” е нещо наистина невероятно. От заглавието, корицата и дори началото на книгата може да изглежда така, сякаш ще става дума само за морета, океани, риболов, акули и подобни неща. Но този шедьовър всъщност е една енциклопедия, пълна с история: за морето, Космоса, произхода на планетата ни, Вселената и видовете. Толкова необятна информация, представена чрез ерудицията и интелигентността на автора, иронията и тънкия му хумор, способността му да излага факти и желанието му да разшири човешкия кръгозор. И всичко това, докато сюжетът се развива така простичко (но в никакъв случай спокойно и безинтересно): двама приятели на лодка в морето, някъде между Будьо и Луфутен, в безспирно преследване на гренландска акула. А дали ще я открият и/или хванат, разбираме накрая на историята. Докато четях обаче, това привидно ключово за сюжета събитие (или по-точно евентуалното му случване) постепенно губеше значението си, докато накрая напълно не спря да ме вълнува. Защото какво значение има, след като вече си прочел историята на толкова животи, разбрал си смисъла на много явления, научил си за безграничното богатство на подводния живот и не на последно място - свикнал си да се носиш по течението на думите на Стрьокснес, които са толкова важни за читателското преживяване, колкото е и Гълфстрийм за живота ((не на всички ни, разбира се… макар че…?). Съжалявам за това може би пресилено изглеждащо сравнение с топлото течение, просто исках да бъде уместно и съответно на морска тематика. :))
🐳Не мога да повярвам за колко много неща тази книга може да ни накара да се замислим. За мен заслужава да бъде наречена ,,съвременна класика” и знам, че ще се връщам към нея многократно. А преводът на Мария Змийчарова от норвежки е невероятен - толкова добър фактологично, въпреки сложната всеобхватна терминология, и предаващ иронията и хумора.
❓ЗНАЕХТЕ ЛИ, ЧЕ един от мнозината, запленени от откритията на Микаел Сарш, бил Петер Кристен Асбьорнсен, който по-късно се отдава на събирането и записването на норвежки народни приказки. През 1853 г. Асбьорнсен публикува дисертация със заглавие „Принос към крайбрежната фауна във фиорда на Кристиания”. В нея описва различни организми, обитаващи крайбрежието на днешния Ослофюр. Но истинската страст на Асбьорнсен бил животът в големите дълбини. Същата 1853 г. той заминава за Вестлан с държавна стипендия, за да изследва дълбоките фиорди в региона. Първо посещава Микаел Сарш, който по онова време е енорийски свещеник на остров Радьой. В Осло пък съдейства за създаването на професорска позиция специално за Сарш и след това се отдава на собствените си морски проучвания. С помощта на дънна драга, конструирана от самия него, Асбьорнсен успява да извади морска звезда с 11 пипала от дълбочина 400 м в Хардангефюрен. Кораловочервената седефена морска звезда е непозната за науката до този момент. Като неин откривател Асбьорнсен получва правото да я именува. Нарича я Brisinga endecacnemos, на Брисингамене, красивата огърлица, която принадлежала на богинята Фрея (в скандинавската митология), но която злият Локи скрил на дъното на морето. Асбьорнсен смята, че тази морска звезда принадлежи към нов клас, но се разколебава от възраженията на Микаел Сарш по въпроса. Впоследствие се оказва, че предположението му е било правилно, но тази заслуга така и не му е призната.
Беше ли ви интересна тази публикация? Ако да, може да научите повече за Скандинавия, като разгледате и другите статии в блога или, като посетите инстаграм страницата crafted__chapters.😊💛
Коментари
Публикуване на коментар