🗝️“Изневяра” е книга доста по-дълбока психологически отколкото очаквах (да се чудя защо, при положение че чета Коелю🤷🏻♀️) и както споменах-нестандартна. Затова реших и снимките да са малко по-нестандартни.
🗝️На пръв поглед 30-годишната журналистка Линда има всичко, за което човек може да мечтае- живее в най-безопасната страна (Швейцария), има богат и влиятелен съпруг, две деца и хубава професия.
🗝️Но още в началото виждаме едно от основните послания на книгата: Защо хората с “идеален” живот нямат право да бъдат тъжни и потиснати? Защо, когато имаш семейство, пари и като цяло един “щастлив” живот, ти е забранено да се депресираш? Защо трябва да се страхуваш, че ще те помислят за неблагодарен, ако с такъв “късмет” в живота се оплачеш от нещо? Все въпроси без отговори, поне за мен.
Слагам всички тези думи в кавички, защото невинаги нещата са такива, каквито изглеждат, че са.
Защото какво е щастието, ако душата ти не може да намери покой?
🗝️Всеки ден, щом Линда отвори очи, ѝ се иска да ги затвори отново. Може би завинаги? Докато се лута между личния и професионалния си живот, тя бавно, но целенасочено става жертва на всепоглъщащата и задушаваща хватка на депресията, която става все по-силна и безмилостна. Всеки се опитва да ѝ втълпи, че си измисля проблеми, и така младата жена започва стремглаво да се спуска надолу по спиралата на отчаянието💔. Всичко изглежда загубено, нищо не помага. И за да продължи напред, нещо в живота на Линда трябва да се промени…
🗝️Промяната отначало се появява в лицето на 💋Якоб Кьонинг💋- неин бивш съученик, политик и най-вече: мъж, който превзема мислите на Линда и не я оставя на мира. Но дори той не може да избави журналистката от терзанията ѝ, макар да твърди, че я разбира.
🗝️Оказва се обаче, че Линда не се нуждае от някого, който да я избави. Макар и след дълго лутане и търсене на помощ, накрая тя сама отваря душата си към житейско прозрение и успява да си отговори на измъчващите я въпроси.
И кой знае, може би решението не е изневярата, а просто един полет с парапланер?🤔
🗝️Относно Линда: хареса ми леката самоирония, с която разкриваше мислите и тревогите си. Не мога обаче да отрека, че докато четях, и аз заедно с нея се търкалях надолу по склона на отчаянието е меланхолията. Линда се оказа една много силно въздействаща героиня. А още по-впечатляващо за мен е, че тези 300 страници са написани от мъж, но през гледната точка на жена, въпреки че са изразени общовалидни истини за живота! Мисля обаче, че заради някои постъпки на дамата и заради описаното естество на отношенията ѝ с Якоб, ще смъкна мъничко рейтинга😅.
🗝️В тази книга на Коелю за пореден път темата за Любовта, която се утвърждава като движеща сила на всичко заобикалящо ни, е основна🫂. С напредването на разказа сред потока от мисли на Линда започва да прозира и светогледът на самия Коелю.
🗝️Много ми хареса също как авторът завоалирано представя и фактологическа информация (за Швейцария, за журналистическата професия, за политиката и т.н.), като умело я вплита в размислите и разговорите на главната героиня.
🗝️С “Изневяра” Паулу Коелю за пореден път ме впечатли, но този път по различен и неочакван начин. Колкото е странна тази книга, толкова ми и хареса! Нямам търпение да се докосна до още от творчеството на автора и да продължа да се изненадвам!🤩
4/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар