🌀Отново една интересна скандинавска книжка, този път от всеизвестата Селма Лагерльоф. За разлика от “Трилогия” на Юн Фосе, където с напредването на сюжета постепенно идеите и смисълът се поизясняват, в “Коларят на смъртта” сякаш колкото повече четеш, толкова повече започваш да се чудиш кое как е.
🌀Това е една мрачна, но и поучителна история за въздействието на смъртта върху човека, за неизбежния страх от нея, но и за безспорната ѝ сила като катализатор на промяната. Това е и книга за любовта, но не точно за романтичната любов, а за духовната. За тази любов, която се откъсва от човешкото и от земния ни път, за да ни накара да се замислим и да ни подтикне към действие, макар често вече да е прекалено късно за това...
🌀Давид Холм е фатално привлекателен мъж, олицетворение на злото – пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Но дори той в крайна сметка изпада в състояние на разкаяние и отчаяние. Преди да премине в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта, той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при сестра Едит. Но дали не е твърде късно за Давид да поправи грешките си?
🌀Книгата е поучителна и те кара да се замислиш, спор няма, обаче съм склонна да твърдя, че е леко безсюжетна и малко размита. Но размита не по смислен начин (if that makes sense😅), а по неясен и леко объркващ.
🌀Иначе много ми харесват олицетворените образи на Смъртта, талигата, коларя, героите и като цяло пресъздадената атмосфера💙.
🌀3.75/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар