🪷Прочетох “Салве” за около час. Някои може би биха казали, че нещо, прочетено толкова бързо, не може да достигне истински до теб, особено, ако става въпрос за поезия. Това твърдение за мен не е нито вярно, нито грешно. Важното в случая обаче е, че “Салве” докосва при всякакви обстоятелства и по всякакви начини.🖤
🪷Обичам поезията- както създаването ѝ, така и попиването ѝ. Стиховете на Станислава Белева подтикват и към двете действия.🖤Освен това си припомних колко интересно ми беше изучаването на латински. Латинските заглавия на всяко стихотворение според мен създават силно лично усещане и засилват емоционалността на написаното. Темите за любовта, приятелството, връзката с другите и със самите нас оживяват в редовете под тези заглавия, които звучат като заклинания.
🪷Безпредметно е да обяснявам колко специално правят преживяването рисунките с послания преди всяка от тези 34 трилогии в стихове. Тези 34 парчета, които сглобяват пъзела на живота такъв, какъвто го познаваме, но и какъвто никога преди не сме го виждали. А предговорът, който, както разбрах, не е типично явление в книгите на авторката, се усеща като топло посрещане в дома на стар приятел в дъждовен есенен ден.🍂🧡
🪷Поезия, която те кара да се обърнеш към себе си с думите: “Здравей! Познаваме ли се?”
Коментари
Публикуване на коментар