🌸Пет сантиметра в секунда- това е скоростта, с която черешовите цветове падат в своя танц към земята, където ще останат завинаги. С тази скорост, тоест доста бързо, историята си проправи и път към сърцето ми, където ще остане вероятно завинаги…
🌸Още една история от Макото Шинкай за любовта между младите, децата, която колкото ги сближава, толкова ги и отдалечава един от друг. Докато в “Твоето име” героите се срещат в сънищата си, тук срещите за Такаки и Акари са предизвикателство и може би проклятие. Защото съдбите ми всякак се опитват да ги раздалечат, а единственото, което ги свързва, са черешовите венчелистчета.
🌸Макар и изпитали любовта едва на 13 години, героите са малки на възраст, но не са малки хора. Те чувстват силно и всепоглъщащо от самото начало чак до момента, в който съдбата отново ги среща, може би за последно, след почти 15 години. Каквото и да им поднася животът, те неизменно копнеят един за друг, завладени от емоции, които така и не избледняват. Тази емоционалност и психологическа дълбочина в азиатската литература винаги те докосват където трябва и затова обичам японските книги.
🌸 Почти физическа беше болката, докато проследявах пътуването на Такаки до мястото на срещата му с Акари в снежната виелица. Той бърза и сменя два влака само за да пристигне повече от 3 часа след уговорения час. Но Такаки е сигурен, че Акари е там и го чака. Аз също. Момичето наистина е там. И тогава просто се разплакваш…
Коментари
Публикуване на коментар