🕵🏻 “Софийско крими” и съответно Орлин Чочов са едно от откритията на 2024 г. за мен. Когато попаднах на книгата в Storytel, веднага я изслушах. И мога да кажа, че ми е тъжно, че за този автор и книгата не се говори/пише много, или поне не достатъчно (поне аз почти не се бях натъквала на него и творчеството му).🥺🩶
🕵🏻Всичко в историята ми хареса изключително много- стилът; лекият, мек хумор; динамиката; героите (и имената им); криминалната нишка; любовната сюжетна линия; представеният хронотоп на 90-те години на миналия век в София. Макар и да не съм живяла по онова време, изпитах чувство на носталгия, което според мен се дължи изцяло на уменията на автора.
🕵🏻Уютни, приятни и забавни са и характеристиките на героите, които той рисува- както психологически, така и физически. Съвсем адекватно е сравнението на Пирин Вихренски с частния детектив 🔍Филип Марлоу🔍 от книгите на Реймънд Чандлър. Г-н Вихренски е напълно достоен също да се превърне в емблематична фигура за жанра като един същевременно циничен и великодушен самотник.🩶 Представях си живо и автентично всеки от героите, дори ми се прииска да се опитам да нарисувам някои от тях…
🕵🏻Минутите летяха, аз с нетърпение чаках да стигна до развръзката… А тя беше толкова неочаквана (и ми помогна да си дозатвърдя мнението за Пирин Вихренски), че нямаше как да не искам да продължа към следващите книги, за да не се налага да се разделям с колоритните герои и софийския пейзаж на 90-те.🩶
Коментари
Публикуване на коментар