🔎Книгата не беше такава, каквато очаквах да е. Но за сметка на това вероятно е най-смислената и хубава романтична история, която съм чела. Според мен си пасва по-скоро в категория Романи/Любовни.
🔎 Сюжетът се занимава с интересния случай (с оригинална развръзка) на изчезналата Боряна, но това далеч не е основната тема. Много повече внимание е обърнато на сериозни теми (табу-малко или много), миналото и живота на Христина, в последствие малко и на Марин, както и на развитието на техните взаимоотношения. Пътуванията- до Трън, а накрая и до Ахелой- поразчупват сюжета и са двигател на криминалния мотив, и бяха леко мистериозно и увлекателно представени. Хареса ми и контрастът, който е направен между столичаните и хората от “провинцията” за начина, по който двете групи се отнасят към живота и към околните.
🔎Намирам за важно, полезно, а и необходимо, че е обърнато внимание на проблемите за тормоза, насилието, семейните отношения, трудното детство и израстване. Вътрешните монолози на Христина, част от диалозите ѝ с Марин и някои изрази и думи ми се струваха повторителни и като че ли малко разводняваха развитието на действието. Въпреки това за мен не са проблемни, тъй като са написани с вече познатото ми чувство за хумор на авторката🤍. Затова и харесах леля Вили и чичо Стефчо, например.
🔎А относно романтичната история, която споменах още в началото- много е естествена, не е абсурдно нереалистична и неосъществима при обстоятелства от реалния живот. В същото време е динамична, нежна и забавна. 🤍След като изслушах книгата, изпитах приятно чувство на уют и топлина, макар и главните засегнати теми да са тежки. Което само по себе си в случая означава, че книгата е изпълнила своята мисия.🤍
▶️4/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар