🌳 Няма да се опитвам да дам отговор на въпроса “Какво е искал да каже авторът?”. Защото не знам, а и не искам. Не искам и да си измислям неща, за които не е ясно дали са верни, или не. Защото можеш да възприемеш тази история като детска книжка с интересни герои и случки, но можеш да прогледнеш и за същността ѝ на алегория на нас, хората, и на света, в който живеем.
🫐Героите от Синята гора са носители на разнообразни човешки качества и недостатъци, които ни показват доброто и злото, което понякога е просто разболяло се добро. Както децата, така и възрастните животни ни учат, че за всяко нещо на света си има място така, както за всяка тенджера си има похлупак. И една поука (всъщност физичен закон), която си извадих (може изобщо да не е заложена в текста): На всяко действие има равно по сила противодействие, или с други думи- всяко действие носи със себе си последици, които неизбежно те застигат, рано или късно.
🌳Мама Зайка, Мъдрослав Пресметков (образован, но извънредно дразнещ бухал😅), невестулката и поетеса Неви, както и хората, ни показват във финалния сблъсък между човек и природа, между човек и човек, всъщност, някои наши пороци: склонността ни винаги да искаме това, което нямаме, и да не оценяваме това, което вече имаме; опустошителната ни природа на “господари на света”; жестокостта, невежеството и егоистичните подбуди.
🫐Не искам да звучи така, сякаш “Синята гора” е потискащо четиво, защото НЕ е такова. Макар и да съдържа всички тези поуки, това е една топла, забавна, смислена и сладка история за горски обитатели и техните ежедневие и премеждия. И е може би най-стойностната книга за деца, която съм чела (наред с тези на Астрид Линдгрен, разбира се).
💚И накрая: не мога да не споделя възхищението си и от поезията на Гери Дечева. В стиховете на Неви, а и на някои други герои, които са една, бих казала, не малка част от текста, личи умението на Гери за подбор на думи, средства и подредбата им в благозвучни стихове. Освен това правят книгата уникална и запомняща се.💚
Коментари
Публикуване на коментар