🔄Трудно ми е да започна да пиша за “Обрат в сюжета”, защото книгата има потенциал и не е като да не ми хареса, но има неща, които намирам за смущаващи. Оцених я с 3/5⭐️.
💻На първо място, нещо което вероятно е въпрос и за други прочели я: Защо жанрът е определен като психотрилър? С напредването на сюжета съспенсът леко се усилва, но все пак далеч не е основното в историята. Книгата е написана поетично, с красиви думи и изрази и с доста редове за психичното здраве и житейски мъдрости. Това само по себе си е хубаво, но не отговаря на жанровото определение и доста заблуждава читателя.
✍🏻В първите 30-40 страници, например, става въпрос предимно и впоследствие с оказали се ненужни според мен подробности за главната героиня, Виктория. За нейния живот на минималист, за дома ѝ в тузарски квартал, работата ѝ като автор и създател на абонаментни книжни кутии. Разбира се, не познавам авторката, Ралица, а това, което виждаме в социалните мрежи, рядко отговаря на реалния живот, но все пак нямаше как да не припозная именно нея в образа на Виктория от това, което ми е известно. Това не ми се хареса особено, а когато се разбра, че Виктория пък пише книга за героиня (отново Ралица), която има почти идентичен с нейния живот, съвсем не останах доволна. Идеята е интересна, но не ми се стори особено оригинално … Освен това заради тази “книга в книгата” на няколко пъти се събираха страници, на които имах чувството, че четях едно и също. 😵💫
🔄Нямаше как да не направя връзка между елемента с плагиатството на работата на един автор от друг тук и “Йелоуфейс” (една от любимите ми книги💛). Не знам дали идеята е взета от там, но беше добре вплетена.
💻Действието се развиваше доста бързо и в същото време някак се разтягаше. Не мога да обясня защо го усетих така…🤷🏻♀️ Схемите, които се разиграват, имат интересно развитие и хубава градация. Усетих накъде ще се развият събитията отрано, но имаше и 2 сцени, които ме изненадаха и ми харесаха.
✍🏻Чувствата ми към героите се оказаха сложни. Виктория е описана като жилава, но същевременно нежна, амбициозна и самостоятелна жена. Според мен е по-скоро малко егоцентрична и смята, че е (почти) перфектна. Отбелязвам, че това са само мои впечатления, не са представени директно по този начин в книгата!☝🏻Румен, от друга страна, ми хареса повече като характер и ценностна система, макар да не разбирам защо и той толкова се захласва по Виктория. Към Петя и Виктор останах малко безразлична. За Владимир ще замълча…
🔄Диалозите ми се сториха повърхностно и странно написани, но писмата между Виктория и новия ѝ съсед бяха забавни и приятни. Хареса ми, че в тях има препратки към книги📚, но ме отегчиха описанията на сортове вина🍷.
✍🏻И последно, бонус главата за Виктор беше малко ни в клин, ни в ръкав. Остави ме с чуденето как Виктория толкова бързо си мени мнението и си създава нови впечатления за такова нещо…
~
💗Поетичната душа на авторката личи в изписаните думи, но на мен малко ми липсваше дълбочина и стил като за роман, особено за трилър.
П.П. Корицата, порезките и оформлението на книгата са много красиви!😍❤️
Коментари
Публикуване на коментар