❣️Много харесах стила на О.Б.Х още в предната книга- “В дълбокото”- но в “От високо” се усеща и вижда невероятно надграждане в изглаждането на обстановката, вътрешните монолози и разговорите между героите! Отново имаме страхотното чувство за хумор, но тук то е дори още по-осезаемо и хапливо (особено чрез образа на Самуил😅). Историята е приятна, забавна и лека, като същевременно в сърцето ѝ стои една важна тема, за която публично не се говори много (като за всяко сериозно нещо…)- а именно- насилието над жени.
❣️Така О.Б.Х отново обръща внимание на въпрос, за който си струва да се говори. За мен този подход вече се превръща в характерна черта от творчеството ѝ и ценя вплитането на такива проблеми в историите ѝ. Във връзка с това, последните страници с послание от автора са оригинално замислени и същевременно закачливи.
❣️Развитието на динамиката между Самуил и Наталия е много плавно и естествено. Беше ми забавно да чета заядливите им диалози и язвителните им шеги. В същото време те също се и уважават и държат един на друг, като в крайна сметка тези чувства прерастват в силна и неунищожима любов. Харесва ми изградената представа за Наталия, Елиза, Самуил и Борил като семейство. Епилогът е много мил и радва читателя, защото вече е опознал и обикнал героите (защото как да не ги обикнеш?!) и го е грижа за тяхното добруване.
❣️Както споменах и в ревюто на “В дълбокото”- не чета и не харесвам особено любовните истории. Но стилът, героите и идеите на О.Б.Х. заедно създават един наистина интересен сюжет, който заслужава висока оценка ▶️5/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар