„Първа любов”- любовта и нещата, за които не се говори- роман от Рио Шимамото

 

🔪🩸„Първа любов”🩸🔪 от Рио Шимамото е книга, за която успях да напиша по-малко, отколкото си мислех, че ще мога. Прочетох я наведнъж, почти без да спирам. Може би това е добро начало и ясен преход към следващите писания…а може би не е

🩸Авторката ни представя малко на брой герои, но това не дава като резултат скучен и повторяем сюжет. По този начин се запознаваме в голяма дълбочина с Юки, Канна, Кашо, Гамон и още няколко други персонажи. Мен през цялото време много ме вълнуваше връзката между Юки и Канна- чувствах, че споделят неизживени емоции, мъка, тайни и…любов. Първа любов. За двете тя изглежда различно и чрез образите им ясно е показано как сходни преживявания могат да окажат различно влияние върху различни хора в зависимост от семейството и средата, в които те растат и се развиват. Не казвам, че Юки е късметлийка, но детството на Канна определено не може да се асоциира с думата „късмет”. Правилното определение е доста далеч (в противоположна посока) по спектъра на тормоз, травма и страдание, който служи за опора на събитията и героите в тази история. Някои стъпват на тази опора, други сякаш висят от нея- на косъм да се изпуснат и да изчезнат в мрака на собствените си животи. 

„Сигурно защото там, в този университет, пълен с усмихнати студенти от богати семейства, аз и той изглеждахме единствените, затънали в самота.”

 (Става въпрос за Юки и Кашо🤫)

💔Жестоко и непростимо е това, на което майката и бащата на Канна са я подлагали години наред, преди да се случи убийството и Юки да се появи в ролята си на клиничен психолог. 

„Лъжите ми караха майка ми да се чувства в безопасност.”

(Миналото на психоложката далеч не е по-малко интересно.) Безкрайно ми е тъжно, че деца се раждат само за да бъдат подложени на тормоз, да бъдат заблуждавани за собствените си емоции, мисли и разбирания за това кое е грешно, зверско и кое- вярно, човешко. 

🔪Диалозите са едно от силните неща в тази книга- те те карат да съпреживяваш всеки унизителен момент, всяко припърхване в стомаха, всеки трепет на сърцето, всяка изречена в съдебната зала дума. 

💔„Първа любов” ми даде най-добрата възможна комбинация от психология, трилър, болка, страх и объркване. И всъщност е цяло чудо, че такова съчетание изобщо може да бъде добро, макар и по особено горчив начин.