🌺Рядко съм чела книги, в които на главните герои им се случват толкова…неща като тези, които се случват на героите тук (звучи безсмислено, но не мога да напиша повече, защото ще издам всичко.) Книгата от самото начало ми напомняше на ,,Кръв над светъл пристан”, на ,,Вавилон: Тайна история” (разбира се), дори и на ,,Четвърто крило”. Постепенно тези прилики прерастнаха в нещо много по-голямо- в брутален разказ за войната; за нейните жестокости и разруха; за смъртта и безмерната скръб, които тя носи със себе си. Така темата за човешката жестокост и жажда за власт се превръща в нещо, което преминава границите между различни светове и епохи; в нещо, което размива линията между реалност и измислица. Описанията и съдбите, за които четем, далеч не са реалност само в книгата. Чрез думите си Р.Ф.Куанг ни помага да осъзнаем това много ясно, и то само през мастило и хартия.
🌺Не много често съм изпитвала такова вътрешно разкъсване, когато чета книга, каквото усетих тук. Мисля, че последно такъв ефект върху мен имаше ,,Кръв над светъл пристан” (невероятна книга, една от любимите ми изобщо, издава я @ ). Тази помитаща емоционалност е предизвикана от силата на ситуациите, в които героите се намират, и от контекста времето. Защото те демонстрират как два противопоставящи се свята, две идеологии могат едновременно да бъдат и правилни, и грешни. И двете. Няма нищо, което само по себе си да е добро или зло. Особено във времена на война, когато на карта са заложени чест и невинни животи, а жаждата за отмъщение се опитва да пропълзи през пукнатините на моралните устои и безумието, което обхваща все повече и повече хора…
🌺Невероятно е, че това е дебютен роман. Р.Ф.Куанг явно е започнала да пише, вече имайки всички необходими ъпгрейди.
Коментари
Публикуване на коментар