💥Започвам директно със заключението: Гери е непризнат гений, а вие трябва да прочетете „Х като сапун”!🧼
💥Това е черно-хумористична история на абсурда, която, веднъж прочетена, не може да бъде забравена. Това е лъч светлина в блатото на социалните „медузи”🪼, в което всички се давим, защото сме (или по-скоро избираме да сме) слепи за истината… Все пак така е по-лесно, нали? Докато е писала книгата, Гери на места сякаш предварително се е обръщала сама към себе си, защото много добре е знаела какво ще напише и как то ще бъде възприето, поне от повечето хора. Но причините за хейт биха били неоснователни, защото наистина: Защо да се обиждаш от нещо, ако знаеш, че то не се отнася за теб? Защо, когато си убеден, че нямаш вина? Това е ироничното: тези хора, знаят, че се отнася за тях, защото не са чисти пред себе си. Но фактът, че откриваш себе си в някой неприятен герой, не е единствената причина да не харесваш дадена книга. Това е друга тема обаче… Не бива изобщо да е фактор в мнението ти за съответната книга. Но точно това се случва с Тори Мой - тя бива отлъчена, линчувана, нехаресвана, мразена дори - защото един „невинен” отец (М/Патю) се припознава в нейна история. Но как би могъл той, Божият служител (който дори става архиепископ в един момент) да бъде долен, гнусен и лъжлив? Никой вярващ не иска да повярва в това, особено Кори Устата/Косата… Затова цялата помия от социалните медузи🪼 се излива върху Тори - първо с лисица в комина🦊 (който изобщо не е комин), после с видео как клетият Грими изхвърля лисичата глава (за която социалните медузи заблуждават невероятно интелигентната аудитория, че е човешка). После следват една неосъществена и една осъществена, но неочаквана сватба, която също не преминава прекалено гладко, особено за младите и изпатили си Крейз (който всъщност не е много crazy) и Мили.
💥Както четях и се смеех с глас, и същевременно размишлявах (или поне се опитвах) върху темите, които Гери засяга, стигнах до абсурдния план, който приятелите ѝ измислят. Схемата за това какво ще се случи с Тори (или Роти🤫) и бара-книжарница-кафене ✨„WTF/Х като сапун/ копеле“✨. Този гениален и изискващ усилия (и малко връзки) за осъществяването си план не е просто последната капка, която прелива чашата. Той е последната капка, която кара стената на препълнения язовир на истината да се пропука и срути и от нея да изтече всичко онова, което никой няма смелост да каже. Някои нямат смелост дори да го прочетат. Изобщо не твърдя, че аз съм смела, като съм прочела написаното от Гери. Още по-малко, че имам смелостта аз да казвам истината там, особено пък там, където никой не иска нея или моето мнение. Но поне смея да твърдя, че не се засягам от написаното. Вероятно никой, или поне много малко от прочелите книгата, ще се почувстват лично нападнати. Биха се обидили и разпалили именно тези, които никога няма да я прочетат. Но може би така е по-добре, защото те не са заслужили една изстрадала и интелигентна жена да им отвори очите. Не са заслужили да им обясни за „ефекторите”, които са нужни на обществото, и за „дефекторите”, които са напълно ненужни, но ги има в изобилие. Или както ги нарича Гери: „евнуси във фабрика за вибратори”😂. Това остроумно сравнение е само едно от стотиците, с които „Х като сапун” е изпълнено. Гореспоменатите тънкообидни дами и господа вероятно никога няма да научат, че според проучвания тормозът над авторите води до масова автоцензура, което намаля присъствието им в социалните медузи, от своя страна. Може би не си дават сметка също, че колкото повече гласност се дава на простите (с извинение), толкова по-омразен ще става светът.
💥Всичко това е много мрачно, тъжно и тежко… най-вече за писателите и хейтените като цяло, които пряко страдат. Тези същите хора, които биват хвалени, боготворени и обичани… но кога? Когато вече не са сред нас на този свят… В случая - това е Тори. Но тя си има един Харви, който смятаме (тя и аз поне), че много обича. А и той си я обича. Харви има обсесивно-компулсивно разстройство и други травми. Тори има… разни проблеми също. Но това е без значение, защото любовта им е като „шнур, изплетен от срязани парчета душа, който можеш да хванеш, но и можеш да пуснеш”.💔 Те двамата си дават по една „подлепена душа-въже” и това е всичко, което има значение.❤️🩹 За жалост, има и един Александър с плешиво теме с малко мъх (но само малко!), който пречи на Тори. Но накрая животът и на него му намира мястото.😃
💥Но, както споменах, освен болезнената истина, която книгата изкусно поднася, тя е и много, много, много забавна - глухи приятели, нелепи ситуации, отбор от колоритни персонажи и невероятното чувство за хумор на Гери. Много ми напомня за Клеър Пули (но още по-добра) и нейните шантави герои. Да не говорим за безкрайно богатата обща култура на Гери и множеството препратки, които прави: към книги, филми, анимета и др.🤩 Накратко: „Х като сапун” ще предизвика у вас всички възможни емоции!
💥Благодаря, Гери, че си написала този шедьовър!🙌🏻❤️ This is the epitome of art!
П.П. Тъй като не се показвам пред камера и ревюто ми е само писмено, е вероятно то да не достигне до много хора. Все пак се надявам поне един да е стигнал до тук. Надявам се и думите ми да са накарали този (поне) един да се замисли над написаното и да прочете „Х като сапун”!
Коментари
Публикуване на коментар