👒Ханс Кристиан Андерсен е световноизвестен и -признат с приказките си, но уникалните му стил и техника в прозата не впечатляват по-малко. „Двете баронеси” (на датски🇩🇰: “De to baronesser”) е доказателство за това. За жалост, не много хора знаят, че Андерсен е автор и на романи, и на пътеписи, които също като приказките му са важна част от творчеството му.
👒Струва ми се, че челите приказките на Андерсен, сравнително лесно ще разпознаят стила му в този роман. Тук той отново залага на красиви и живи описания, особено природни, които забавят действието и понякога дори отклоняват вниманието от героите. Буквално рисува пейзажи пред очите ни: на Фюн, Копенхаген и Англия, свежата им зеленина, живите плетове; на онова ключово за сюжета имение; на розови градини, натежали от плодове храсти, пърхащи пеперуди и пеещи птици. Андерсен и тук си прави с глаголните времена, каквото поиска😂 - кога е „преди”, кога е „сега”, кога отиваме напред в бъдещето… Но на мен това ми е много забавно.
👒Историята започва с корабокрушението на четирима приятели на остров Фюн. В старо имение там те откриват родилка и нейното новородено. Майката умира, а на тях не им остава нищо друго, освен да спасят бебето, което ще се превърне в младата баронеса Елизабет. Другата, възрастната баронеса, е Доротея. Тя е баба на барон Херман, чиято съдба след доста години (около 16) ще се преплете с тази на Елизабет. Третоличният разказвач в книгата е много силна фигура. Постоянно се срещат изречения от рода на: „Нека и ние постъпим така, само че като прескочим няколко часа.” и „Бихме искали да избързаме до момента, когато…”.
👒Романът има силна и като цяло очевидна поука: ✨Благородството не идва от произхода, а от поведението на човека. ✨ Елизабет е бедняшко чедо, но благородно по душа и поведение. А това е най-висшето благородство. Защото пред живота на всеки от нас преминава невидима нишка, която ни показва, че принадлежим на Бога. Останалото в живота са нашите избори за това какви ще сме и те нямат общо с произхода ни. Разбира се, трудно е да променим пътя си към по-добро, ако още при раждането не сме поставени в коренно различни условия. Не всеки е като Елизабет, но пък би могъл да бъде. 🪷„… и блатото си има своите лилии, и в калта има невидими небесни нишки.”🪷 Според мен неслучайно любимото цвете на Елизабет е именно бялата водна лилия, скандинавският лотос.
„Сърцето на Елизабет се издига към бога с благодарност и упование и нас ни очаква такова извисяване, когато също като нея потърсим невидимата нишка в историята на нашия живот.”
👒В „Двете баронеси” могат да се открият и автобиографични елементи. Например, в главата за латернаджията, на когото не му върви в начинанията. Самият Андерсен е провален балетист, оперен певец и актьор. Затова пък в драматургията му се е получило.😅🙂↔️ На места се промъква и критика към датското общество, от което той се е чувствал неприет.
🌹Красив роман, с прекрасен превод от датски (на Стоян Икономов)!
Коментари
Публикуване на коментар