🐟☀️🌧️🩵
💧„Времето с теб” от Макото Шинкай предлага едно решение на The trolley problem. По-доброто за мен решение. Със сигурност не по-доброто за всички. Но аз ще кажа: Хората се приспособяваме към всичко, защо да не изберем любовта?
🐟Тази история има малко зловеща сила, защото те заплашва, че ще те удави още в началото. После те хваща леко за гърлото и с всяка следваща капка дъжд или рибка, с всеки проникнал през облаците слънчев лъч те стиска все по-силно и по-силно. (Почти) накрая ти се струва, че всичко е безвъзвратно загубено. Но съвсем накрая, неочаквано за романите на Макото Шинкай, обратът е обнадеждаващ и предвещава щастлив край.
💧На фона на самотното и трудно детство, случващото се ми изглежда едновременно разбираемо и неразбираемо, а изборите на героите - оправдани и неоправдани. Хина, Слънчевото момиче, се жертва за хората, а Ходака се жертва за нея. В крайна сметка кой е пожертваният? Всички и никой. Харуто често става жертва на уличен тормоз - последствие от смелостта му, а и от решението му веднъж да спаси Хина. Другите, нуждаещи се от спасение, са обикновените граждани. Новините съобщават за бедствено положение и рекордно количество дъждове. Но тези ИЗВЪНредни емисии си се излъчват и би било просто въпрос на време да се превърнат в новия ред. Защото, както казах, хората се приспособяват. Разбира се, звучи леко безумно да подложиш на страдание и трудности населението на толкова голяма територия или дори цяла държава. Ясно е, че подобна аномалия ще вземе своите жертви и ще има дългосрочни последици (поне няколко години след преодоляването на първоначалната криза). Но, като четеш книгата, ти става толкова мъчно само при мисълта Хина и Харуто да са разделени, да бъдат в два различни свята, буквално. Харуто прави толкова много, за да я спаси и за да бъдат заедно. И би ми се сторило като най-голямата грешка нещо да попречи на тези чувства.
🐟Филмът също много ми хареса и като че ли е по-близък до книгата, отколкото по принцип при екранизиране.🩵
Коментари
Публикуване на коментар