☀️,,Градът на слънцето” (на шведски🇸🇪: "Solstaden") е може би най-красивият и поетичен роман за остаряването, гордостта и гордостта от остаряването. Като роман за възрастни, книгата ни среща лице в лице с деликатния хумор и психологизъм на Туве Янсон, който не можем да видим разгърнат в такава степен в историите за муминтролите, с които авторката печели световна слава. Героите в тази история са възрастни, пенсионери. Така че, макар и да съм нещо като възрастен😅, далеч не мога да разбера истинската същност на това да си на повече от 60 години, да си пенсионер, както я разбира Туве Янсон.
☀️Атмосферата в романа често е някак тържествена и светска, а на фона ѝ се разкриват прозрения за живота, поднесени с любов и проницателност чрез съдбите на героите, които така красиво се преплитат. Въпросният ,,град на слънцето” е Сейнт Питърсбърг - мечтан оазис на спокойствието за всеки пенсионер. ,,Центърът” на този град е пансионът ,,Бътлър Армс”, където съдбите се срещат.
☀️,,Градът на слънцето” ме просълзи с психологизма и красотата на стила си. Накара ме да се замисля за това, което този стадий на живота носи у себе си - красота, но и страх. Нещо, което знам, но за което ме е страх да се замисля.
☀️П.П. Аз слушах книгата на шведски, но прочетох и голяма част от превода на български - дело на Анелия Петрунова - и той много ми хареса.💛 А според мен романът е труден за превод - има много специфични словосъчетания, дълги изречения и други неща, за които човек винаги започва да си блъска главата, когато седне да превежда.
Коментари
Публикуване на коментар