🛍️„Жената конбини” е история-притча, разказ за дехуманизирането, еволюцията, личността и човешкото. Трудно може би ще намерите друга книга, която по такъв болезнен и интригуващ начин да представя един топос, едно конбини, като нещо живо, от плът и кръв, което е способно да накара човекА да се чувства като истинско човешко същество. ЧовекЪТ е Кейко, жена в средата на тридесетте си години, която работи във въпросния магазин от 18 години. Той е нейният приятел, любовник, спътник в ежедневието; единственото нещо, което създава рутина и ред в живота ѝ и му придава смисъл; единственото, което е създадена да работи. Докато не се появява Шираха, който променя всичко…
🛍️Предполагам как може да звучи това, но не, не става дума за неочакваната любов, която дава нов смисъл на живота и слага край на всички проблеми. Шираха е мъж, наближаващ 40-годишна възраст, който няма работа и, както изглежда, каквито и да е умения. Той нахлува в живота на Кейко и нейното конбини и по някакъв необясним за мен, а може би и за нея, начин успява сякаш да я убеди ТЯ да му предложи да се обвържат в някаква странна, абсурдна паразитна връзка. В тази връзка Шираха непрестанно излага вярването си, че светът и хората не са се променили изобщо от Каменната епоха. Той играе ролята на паразит, който дехуманизира Кейко и жените като цяло. Унижава я, като я обвинява за избора ѝ да работи в конбини; за това, че няма семейство, за което да се грижи; че на всичкото отгоре е непривлекателна и че с нея той - прекрасният, незаменим, работлив мъж🙄 - никога не би могъл да задоволи сексуалните си желания. А най-лошото е, че Кейко приема язвителните коментари на нанеслия се в дома ѝ Шираха съвсем спокойно и с отворени обятия. Това, от една страна, е разбираемо, защото жената цял живот посреща всичко именно така - спокойно, уравновесено, с примирение - тъй като тя самата не се възприема като пълноценно човешко същество. А не е трудно да оставиш някого да те оплюва, когато и ти сам го правиш, нали? От друга страна, тя осъзнава, че той самият е напълно безполезен - безработен, нахален, дискриминиращ, груб, егоистичен.
🛍️И все пак тя позволява именно той да стане причината за това тя да напусне своя дом, спасител и призвание - нейното конбини. Тогава Кейко губи всичко - себеусещането си, рутината, усещането за време, смисъла. И това беше най-тежкото за мен, не безумно влудяващият образ на Шираха дори… Всички си мислят, че Кейко трябва да промени нещо драстично, да си намери партньор, за да се „оправи”. Но само тя (а дори може би и тя самата не го осъзнава понякога) знае, че е „оправена”, докато магазина ѝ го има. Защото той е нейното призвание. А това ни припомня, че не е необходимо нещо да бъде блестящо, известно или „важно”, за да бъде смислено и необходимо за света, и за самия теб. И е безумно някой да ти казва (особено някой като Шираха), че не правиш достатъчно, когато ти си се посвещавал на нещо всеки Божи ден в продължение на 18 години с цялата си любов и отдаденост.
🛍️Тази кратка история предизвиква не много на брой, но много силни емоции - тъга и гняв най-вече. Но и умиление и преклонение пред истинската любов.
Коментари
Публикуване на коментар