Съкровището „Адажио за Мария“

 

🎻 „Адажио за Мария” от Георги Бърдаров е може би най-хубавата книга от български автор, която съм чела, във всеки смисъл на думата. А и сред най-хубавите изобщо. Още не мога да осъзная въздействието, пълнотата, сложността, силата на това, което прочетох. От Бърдаров бях чела само „До последната минута”, без да знам, че в нея става въпрос за футбол (а аз не се интересувам от футбол). И въпреки това ми хареса. Затова очаквах тази да ми хареса още повече. 

❤️‍🔥 „Адажио за Мария” обаче надхвърли всичките ми очаквания — тези, които имах за Бърдаров, които имам за българската литература и за литературата като цяло. Все си мисля, че рядко губя удоволствието от четенето, но този роман ми припомни какво наистина представлява Удоволствието (да, с главно „У”). Усещах всичко и през цялото време с целия капацитет на чувствеността си. Накрая дори се уморих (но беше доброволно издевателстване над мен самата), защото романът не е кратък — 501 страници. А няма миг, в който нечия съдба да не виси на косъм във всевъзможни отношения: обречената любов на Вангел и Мария; най-истинското приятелство — между Андрея и Вангел; укриващите се семейство Селесте; легендарният футболен мач между Бразилия и Уругвай от 1950 г., когато Уругвай става световен шампион, на пук на всички и всичко; бизнесът на семейство Никифору; уреденият брак между Мария и Апостолис и какво ли още не. Панама, САЩ, Бразилия, Гърция, България, Германия, Чехия — героите се разпръсват по всички краища не света, връщат се и пак отпътуват. Но за някои кръгът се затваря там, откъдето са тръгнали (в Солун и в село Райковче). 

🌳 Романът проследява три времеви линии, които в даден момент се преплитат (как иначе🥹). Едната, основната, е за Вангел Бърдаров и Мария Никифору, за тяхното адажио, което е началото на нестихващата им любов в Солун, и краят на същата тази стихия до смокинята в двора на Вангел в село Кулата. Колко плаках само…

И не защото съм романтик по душа, а защото тяхната любов надхвърля всичко земно, всичко човешко. Тя надживява войни, смърт, семейни конфликти, женитби, врагове. Тя поглежда през всичко и всеки, пътува през времето и пространството, за да събере два погледа, две души, две тела. И боли да четеш как съдбата неуморно препъва тази любов. И всеки път успява… 

Копнежът на всеки от двамата към другия не отслабва след всички десетилетия, но нито случайно кръстосаните погледи в Солун, нито неочакваната среща в болницата, нито престрелките на границата между България и Гърция са достатъчно силни да позволят на този копнеж, който само се трупа и отрищва отново и отново, да се превърне в нещо повече. Семейство, деца, война, смърт — нищо не може да накара Вангел и Мария да продължат напред един без друг. Те вече са мъртви. 

⏳Времевата рамка в романа е 1902-1965 г. (Надявам се в следващите обяснения да не напиша нещо грешно, понеже малко се обърках с преплитащите се животи в един момент). 1902 г. е годината, в която Мария и Вангел се запознават и се влюбват. 1920 г. е годината, когато се виждат за последно. След това не се срещат цели 45 години. И не мога да си представя какво е да не знаеш нищо за човек, когото толкова много обичаш и за когото мислиш всеки ден. Да не знаеш жив ли е, убит ли е, здрав ли е, има ли семейство, щастлив ли е, мисли ли и той за теб… В периода от 1902 г. до 1920 г. светът преминава през Балканската и Междусъюзническата война, Първата световна война, множество въстания и борби за независимост - на Македония, на България. Тези събития, както и семействата на Вангел и Мария, душат любовта им и ги осъждат на доживотно душевно изгнание. 

⚔️ Втората линия, която следях с маааалко по-слаб интерес, обхваща приблизително периода на Втората световна война. Нацисти, британски агенти, едно семейство, което е принудено да бяга и да се крие. И един човек, който се оказва връзката между съдбите.🤫

⚽️ Третата линия е свита до един ден, до един мач, до един гол, който доказва, че няма невъзможни неща. Много беше вълнуващо да чета реките от думи на разпаления коментатор Пепе. Георги Бърдаров се е справил съвършено и с това!

🙌🏻  Каквото и да кажа за тази книга, ще е малко. Трябва да се говори повече за нея, трябва да бъде четена, трябва да бъде превеждана. В нея има всичко: изключително плътни образи, невероятно вплетен историзъм, войни, морални конфликти, напрежение, изгаряща любов, съдбовност, талант, красив и описателен стил.