🔥„Знаете името ми, но не ме познавате. (…) Това не е историята за това как умрях. Това е историята на живота ми.”🔥
👑 „Клеопатра” от Саара Ел-Арифи е поглъщаща и помитаща книга, блестяща във всяко едно отношение.🌟 Признавам, че ако не беше името на Р.Ф.Куанг с положителната оценка на корицата, може би нямаше да посегна към книгата, защото мислех, че зад историята и образа на Клеопатра се крие поредното роментъзи. Но няма нищо такова и историята се превърна в една от най-запомнящите се за мен❤️: със силните женски образи, унищожителната и пламенна любов❤️🔥, кръвните вражди🩸, силните емоции и огнения характер на една жена-фараон, майка, борец.🔥
⚱️ В нашите книги, филми, пиеси и картини Клеопатра е вещица, блудница, злодейка, изкусителка и манипулаторка. Но според силния ѝ глас в романа тя е много повече (защото хората сме склонни да виждаме само лошото у другите, та дори и у боговете…). Тя е майка, приятелка, лечителка, обичащ народа си фараон, достойна наследница, силна, но милосърдна. Клеопатра е изобилие.⭐️ Изобилие, което ние в продължение на векове сме низвергвали и представяли грешно или неточно — дали в картините на Микеланджело🖼️, в пиесите на Шекспир🎭, или в образа на Елизабет Тейлър на големия екран📽️ — защото не сме способни да погледнем по-дълбоко, за да видим истината. И въпреки това царицата на Египет продължава да живее и днес (така твърди тя), но не заради нас, разбира се, а заради обречената си съдба.
📜 Тази история разказва за Клеопатра VII Теа Филопатор (което от старогръцки означава „Богинята Клеопатра, обичаща своя баща”). (Преди нея е имало още шест Клеопатри, както става ясно.) Тя е наследница на Александър Македонски, владетелка на Двете царства, говореща също гръцки и арабски, образована, интелигентна, обаятелна, белязана от богинята Изида, „пещта на маяка във Фарос”, обичаща безусловно държавата си, родната Александрия, децата си, братята и сестрите си и двама мъже — Юлий Цезар и Марк Антоний. Каква силна, истинска и изстрадала любов и как само я поднася Саара Ел-Арифи!⭐️❤️🔥 Не мога да си кривя душата — любовта на Клеопатра и Цезар е истинска, но Марк Антоний е сродната ѝ душа. Той е това, от което тя има нужда. А краят е толкова горчиво-сладък…🥹 Любовите на Клеопатра, не само романтичните, впечатляват с това, че надхвърлят ласкавите думи и милите жестове. Те демонстрират готовността на двама ду̀ши, застанали един срещу друг, да се борят и да умрат един за друг.
🔥 В годините, през които се развива действието в книгата (от 51 г. пр.н.е. до 30 г. пр.н.е.) владетелката се изправя пред предателства, загуби, нападения, срещи, разговори и страдания в лицата не само на враговете, но и на най-близките си хора: баща ѝ Птолемей ХII, сестра ѝ Арсиноя, един от братята ѝ — Птолемей XIII, сина ѝ Цезарион и другите ѝ две деца, обявеният за наследник на Цезар в Рим Октавиан, Антоний, Цезар. И Хармион.🥹❤️ Всъщност тази жена, която споделя всичко с господарката си, и обратно, е истинската сродна душа на Клеопатра. Думите, които си разменят (мисля, че три пъти в романа) са ми така любими и ме просълзяват:
🌟„Един за миналото и за щастливите години досега, един за настоящето и за търпението в нашите сърца, един за бъдещето и за безкрайния живот на любовта.”🌟
Връзката между двете жени е толкова силна и божествена, че всичко се случва безусловно и дори без мисъл за последствията, ако някоя се намира в нужда. Разбира се, това се вижда повече от страна на Хармион, тъй като все пак тя е подчинена на Клеопатра, грижи се за нея и за децата ѝ. А изборът, който Хармион прави накрая, е разтърсващ и я превърна в един от най-самоотвержените, силни, всеотдайни и любящи герои изобщо за мен. Присъствието ѝ не се долавя през цялото време, но винаги присъства в най-важните и трудни моменти, което я прави още по-специална.
⭐️ Завинаги ще съм благодарна на Р.Ф.Куанг, че прочетох тази книга — историята на един живот!
Коментари
Публикуване на коментар