👉🏻Заобичах Дженифър Лин Барнс заради поредицата “Игри на наследство.🫠🖤
👉🏻В третата книга (“Последният гамбит”) има много сложни взаимоотношения между героите, загадки, преплитания между сюжетни линии и роднински връзки, изобщо връзки от всякакво естество.😅
В тази книга отново се сблъскваме с опасни игри, въпроси за разрешаване и тайни за разгадаване.
👉🏻Проследяваме действието от две перспективи (макар разказът да се води в трето лице)- на Джеймсън и на Грейсън. Честно казано, съвсем спокойно тази книга може да си е отделно четиво, защото сюжетът няма почти нищо общо с предходната книга, а и с поредицата като цяло. Общо взето, обединяващото звена са само героите. (Това е първото и едно от малкото негативни неща, които ще кажа за книгата. Започнах с него, защото така ми потече мисълта.)
👉🏻Отново много ми харесва как са представени взаимоотношенията между братята Хоторн. Обичам ги всички, особено Зандър😅🖤. Но ми липсваше да ги “виждам” заедно. Моментите, в които участват и четиримата, са много малко- само в началото и в края, и в някои ретроспекции от детството им, в които се срещаме отново и със строгия им (направо зъл) дядо- Тобайъс Хоторн. През другото време вниманието е насочено основно върху Грейсън и Джеймсън (което не че е лошо, разбира се).
👉🏻Накрая, но не последно място, трябва да спомена и за любовта между Ейвъри и Джеймсън. Те заедно влизат в свръхсекретното общество на Милостта на Дявола и играят игри, за да стигнат до целта си. Същевременно ставаме свидетели на силните им чувства и разбираме колко много всъщност се обичат и държат един на друг.🩷(Макар тук Грейсън да не среща любовта, съм сигурна, че ще се случи нещо в тази посока в следващата и последна книга (“Games untold”), съдейки по финала на “Братята Хоторн”.) А ОСВЕН ТОВА, в края на книгата Ейвъри и Джеймсън решават, че те самите ще организират игра всяка година и дори може да се каже че избират името й ииии… това е и името на първата книга от нова поредица: “The grandest game”😭🫶🏻.
👉🏻И най-после става ясно каква е тази ОГРОМНА ТАЙНА около случилото се в ПРАГА. И честно да ви кажа, наистина останах със зяпнала уста, макар че после се замислих, че всъщност е доста предвидимо разкритие.😬
👉🏻Давам на книгата 4/5⭐️ заради някои неща, които споменах по-горе. Но иначе беше невероятна. Всичко се развиваше много динамично, особено във втората половина. Обожавам стилът на писане на авторката.🥰❤️
Коментари
Публикуване на коментар