👉🏻 Започнах книгата вчера, както и планирах, и я завърших също вчера.❤️ Отдавна не бях чела книга, пропита с толкова доброта и любов.🥹 Нямам предвид само начина, по който бяха изградени героите, защото топлина лъхаше от самия стил на писане на автора.
👉🏻Тъй като вече споменах героите, няма как да не поговоря и за тях. Общото между двамата са тежките им съдби. И все пак си мисля, че на Константин му е особено трудно, тъй като той съзнателно е преминал през загубите в живота си и се налага да издържа семейството си на крехката възраст от само 17 години. От друга страна, Елинор е преживяла загубата на майка си, но споменът не е толкова болезнен, защото тогава е била много малка. И тъй като все пак е момиче, отговорността за семейството не пада чак толкова на плещите й, както е при Тино.❤️🩹
Константин притежава сигурно всички възможни човешки добродетели✨- грижовен е, работлив, възпитан, чувствителен, но силен, нежен, любящ, добър, преждевременно пораснал. Елинор също е изключително добра и грижовна, но тя сякаш не се е научила да се справя с проблемите и тревогите си толкова добре, колкото Тино. За мен това стоеше на по-преден план в изграждането на образа й, а Константин за нея е (освен момчето, в което се влюбва) сякаш духовен учител.
👉🏻Цялата романтична история между двамата тийнейджъри беше толкова тъжна и сърцераздирателна. Те са като Ромео и Жулиета, които изживяват своята забранена любов. Поне до момента, в който бащата на Ели се поотпуска и разкрива душата си пред дъщеря си… Тогава напрежението сякаш започва да се изпарява.
👉🏻Няма как да не споделя и за финала на книгата. Четейки последната страници, вече бях като че ли необратимо тъжна и отчаяна, но буквално последните два реди дават надежда за щастлива развръзка в бъдеще.🥹❤️
👉🏻Невероятно четиво❤️🔥: емоционално; чисто; пропито с любов и доброта, както вече казах; изпълнено с много мъдрост; подтикващо ни да се замислим за истински важните неща в живота.❤️
👉🏻5/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар