👉🏻Първото, с което ми идва да започна, е, че очаквах по-добре структурирани глави за историята на страната, културата, традициите, градовете и т.н. Главите често са доста несвързани и авторката като че ли не може много много да се придържа към една тема😅. (В един момент четем за алкохола и пиенето, в следващия изведнъж вече става дума за банкнотите😂). Накратко- има много скачане напред-назад из история и факти. 👉🏻Историите, които Антие разказва за собствената си къща в Швеция или за участието на баща си във Vasa Run, определено са забавни, но откривам, че липсва структура, а понякога и дълбочината малко се губи. Използвани са и клишета: шведите не говорят, не се прегръщат и мразят похвалите и всеки обича своята прогресивна страна. Не отричам тези неща, но понякога са представени малко пресилено и с някакво чувство за хумор, пораждащо неприятно усещане, поне у мен. Фактът, че не винаги всичко е „bullerbü“ в Швеция и че политиката трябва да се изправи пред сериозни проблеми, например, почти не се споменава, което на мен не ми хареса. 👉🏻Авторката поне споменава ролята на Швеция във Втората световна война, която иначе доста често се прикрива, когато се описва като „неутрална“. Мнението ми е, че снабдяването на германските сили с желязна руда, докато съседните страни все още са окупирани, не е особено “неутрално”…Но в този ред на мисли, не пренебрегвам и фактът, че Швеция, заедно с Финландия е малко или много в хватка между Съветския съюз и Германския райх. Темата си е спорна…
👉🏻Стилът на авторката е лек и забавен и предизвика у мен тихи засмивания и усмивки.
👉🏻Има все пак някои пропуснати аспекти, които ми се иска да бяха споменати. Гьотеборг и Стокхолм, например, се споменават много, Готланд получава цяла глава, но какво става с останалата част от пейзажа? Големите езера? Националните паркове? Не мисля, че им е отделено достатъчно внимание… 👉🏻Книгата има някои слабости, но стилът на писане на Антие Щрубел определено не е една от тях.
👉🏻Препоръчвам този своеобразен наръчник като въведение най-вече в културата на Швеция, особено ако ви се чете нещо леко (поне относително) и забавно.
Коментари
Публикуване на коментар