🐉Имам чувството, че мога да напиша книга за тази книга. Симона Панова наистина, наистина е невероятен талант!😭💜
🐉Не помня кога за последно и дали изобщо някога съм се разчувствала толкова силно заради книга. Четейки последните 100 страници, направо треперех от смесица от емоции. А това само по себе си говори много за качеството на творчеството и за таланта на автора!
🐉За мен най-силният коз на Мони (не знам какво обръщение да използвам, съжалявам, ако малкото име е проблем😭) са УМОПОМРАЧИТЕЛНИТЕ описания, с които завърта главите на читателите🤯. Без тях и (най-вече) без умението й да ги изпипва до последната подробност книгите нямаше да са това, което са! Чрез тези разточителни характеристики се пренасяме в умовете на всеки герой, докосваме се до всеки камък, до всяка тревичка, които са част от пленителния пейзаж на Видин. А авторката сама пише в страниците с благодарности, че основната ѝ цел с книгата е била всички да видим Видин така, както тя го вижда през своите очи: вълшебен-във всеки един смисъл на думата.🌌
🐉Достоен за възхищение е и замисълът на книгата и всички заплетени взаимоотношения и събития, които заедно изграждат този толкова, толкова увлекателен сюжет!
*По принцип ми е трудно да чета по-дебели книги, защото не мога дълго да си задържа вниманието върху едни и същи герои, хронотопи и т.н., но препускайки през тези 512 страници, не ми стана скучно дори за секунда! Приказки от стари времена, предания, неочаквани обрати, обрати на обратите, промени у героите- как да ти стане скучно, как да спреш да четеш?!Мисля си и, че това, че четох Змей 2 точно около Горещниците, направи преживяването още по-магично✨. *
🐉Любими са ми описанията на традиционните обичаи: кукерите👺, лазаруването🌸, но може би най-силно ми повлия описанието на нестинарството, което се запечата в ума и душата ми🔥.То е подсилено от срещата на Йордан и Рая, която успява да прозре за стихийната си огнена същност, и сякаш излъчва магия❤️🔥.
🐉Не мога да не кажа (поне) няколко думи за Йордан. Според мен у него наблюдаваме най-голям катарзис, защото откриваме, че зад саркастичната, иронична, студена и дори жестока същност (макар че лично аз никога не съм смятала, че е истински жесток) се крие ранимата душа на един баща, син и брат, който дълбоко в себе си се ругае и се обвинява за случилото се и случващото се. Особено в последните стотина страници, промяната у Данчо е толкова осезаема, че няколко пъти пророних някоя и друга сълза за него! Повече за него мисля, че е най-добре да научите сами, защото този змей притежава МНОГО качества, скрити под дебела покривка от язвителност и ирония!
🐉Освен Данчо, през сериозна метаморфоза преминава и ✨Зора✨, която си остава все така мрачна и загадъчна😶🌫️, но и нейната маска бавно-бавно се пропуква.
🐉Заради случилото се с един от героите в залеза на финалната битка, сърцето ми е разбито💔😭. Силно, силно се надявам да има пореден обрат в Змей 3.
❗️💜 Искам да благодаря на самодивата Симона- нямам думи, с които да опиша дълбокото си възхищение от уменията и таланта ти! 💜
(С цялото ми уважение, но Сара Маас и Ребека Ярос ряпа да ядат!!!)🙌🏻💜🐉
💜🐉ОЩЕ МАЛКО РАЗМИСЛИ (може би съдържа малко спойлери😬)🐉💜
🐉 Планът на Йордан е хитър и отмъстителен, но не може да се мери с този на Караогнян (или по-скоро на Вечерницата). Като читател, който в крайна сметка се оказа в неведение за сериозността на ситуацията, не очаквах такъв жесток елемент във фиаското на стария змей срещу синовете му!
🐉 Серафим, Серафим- този подъл поп купа… Както беше обаятелен в началото, много неприятни неща се разкриха за него… За мен е по-отмъстителен и от Данчо, пък да не говорим какъв лицемер се оказа…
🐉Харесва ми как авторката създава такава история, че накрая един на пръв поглед досега незначителен персонаж- Параскева- се оказва много, много ключов герой в развръзката на дълбоко залегнал конфликт.🤩
🐉Не знам за коя от двете ми е по-мъчно: за Зора или за Вида. Самодивата е разкъсвана между сегашната си същност и потенциала си на юда, което безспорно е много тежко. Вида обаче пък е измъчвана от пламенните си чувства към Пламен, които от хиляди години лежат, заровени под дебел слой прах в душата й. Това бреме също не е за пренебрегване…😣
🐉Имаше и част, в която приятелството на Рая и Лили се крепеше на много нестабилна основа. Радвам се, че нищо лошо не се случи в крайна сметка, защото много се бях притеснила.🥺❤️
🐉Наистина не знам дали някога съм чела книга, която да предизвиква толкова много различни емоции у мен: радост, тъга, състрадание, гняв, вълнение, объркване…
Коментари
Публикуване на коментар