☠️През първите 65-70% сюжетът е този на вълнуващ и много емоционален трилър. Още от "Пациент 488" обичам взаимоотношнията между Сара и Кристофър. На мен лично ми е и много приятно, че част от събитията се развиват в Осло, и че Сара е норвежка, защото се чувствам свързана със Скандинавия така. Но от последната трета на книгата нататък навлизаме в разказ за грандиозни конспиративни теории.
☠️Става въпрос за може би най-голямата манипулация срещу човешката история. Авторът се гмурва в разследване на феминистките и постфеминистките движения и на съвременна организация на мъже, които искат да върнат предишното принизено и дори нищожно място на жените в обществото. Този жесток заговор преминава в обявяване на атавистична война. Той е покушение и наказание срещу властта на всички жени по света.
☠️Сериозността на проблема обаче далеч не се изчерпва само с потискането и пренебрегването на жените в нашата съвременност.
☠️От древни времена дървесният дънер, бикът и змията са били символ на жената. Във връзка с това отбелязвам, че става въпрос за един изцяло антифеминистки прочит на може би всички митове и истории, за които сте чували: Тор, който убива Йормунгандр (змия) от скандинавската митология; Персей, който убива Медуза (да, с коса от змии); старогерманският Зигфрид убива змея (о, каква изненада), чиято кръв го прави неуязвим и още много много други.
❗️Ето и един много интересен пасаж от Глава 43 с повече информация за змията като символ:
“Този символ се намира върху множество гравюри и фрески, по ръцете на статуетките, изобразяващи жрици. Намерени са стотици такива символи от остров Крит, Ирак, Ливан, Франция, Египет и Израел. Бил е навсякъде и през цялото време е бил свързван с Богинята Майка от древните времена. Този универсален символ на плодородието и на женското начало е змията. Защо ли? По една много проста биологична причина: влечугите са найразпространените и същевременно най-плодовитите животни в света. Змиите снасят средно по двадесет яйца, а при питоните например те са сто. Към това се прибавя и смяната на кожата при змиите, която може да се регенерира до безкрайност. А това са две особености, които чудесно символизират плодовитостта и безсмъртието, присъщи на жените богини. През онези далечни времена змията е била свещено животно, почитано и свързвано от всички народи с женствеността. Именно чрез този универсален символ – змията, ще разберете как борците за патриархат са се заели да съборят жената от пиедестала ѝ. След палеолита и хиляди години от неолита Богинята Майка е видяла, че армията на патриархата ѝ е обявила война. А ние, без да го съзнаваме, сме се превърнали в храбри и редови войници на тази армия.”
❗️Като заговорихме за змии, слагам и цитат, който споменава за възможна връзка между логото на “Старбъкс” и всички тези теории: 🧜♀️ 🧜♀️
“При желание можете да намерите редица други примери. Те са около вас. Завършвам с пример, който повече ми прилича на анекдот. Освен това е твърде интересен, защото произтича от нашата култура: логото на „Старбъкс“. Там е изобразена жена с голи гърди, покрити с дълги коси, която държи в ръце двете си опашки на сирена. Та това е Мелузина. Жена с магически способности, която се превръща в сирена или в жена със змийска опашка, когато се къпе. Във всички случаи тази магьосница, която днес е повече или по-малко прокълната, някога, през келтската и римската епоха, е била почитана като богинята на ражданията и на плодородието. Не знам дали авторите на логото и основателите на фирмата преднамерено са избрали този образ, но е важно да отбележа, че той предизвиква приятни асоциации у милиони хора.”
☠️Всички тези модели, които се повтарят от хиляди години насам, наред с убийството на Катрина Хагебак, съставляват един сексистки интеграционен ритуал. В смъртна опасност са още две жени под псевдоними, които са работили с Катрина в името на велика кауза, която е имала за цел да сложи край на неразбирателствата. Дали обаче ще успеят да изпълнят амбициозната си задача, и ако да, с цената на какво?
☠️Препоръчвам книгата с двете си ръце и с двата си крака и ми е чудно, че прочетох такива негативни коментари за нея. Най-много ми се наби в главата терминът “псевдонаука”, с която някои твърдят, че романът се занимава. Съгласна съм, че изказаните теории са много дръзки, но не са ли всички теории такива, особено когато става въпрос за събития от преди десетки хиляди години? Все пак затова се наричат “теории”. Освен това представената тук “псевдонаука” е защитена с много убедителни и правдоподобни аргументи. Защо тогава трябва да е по-малко достойна от други теории по темата?
☠️Четейки за тези изследвания, имах чувството, че чета Людмила Филипова. За някои това може би е червен флаг, но аз обичам книгите ѝ и ми беше много приятно, че чета нещо в неин стил от друг автор. Като стана въпрос за автора и стила му на писане, няма как да не спомена, че умението му да създава и да ПОДДЪРЖА напрежението е забележителна. Главите постоянно ни прехвърляха от едно място на друго, от един герой на друг и свършваха така, че щяха да ми изскочат очите да бързам да чета/слушам какво ще се случи.
☠️И завършвам с нещо важно, което няма как да разберете, ако не сте чели книгата. Но все пак, през цялото време, докато четете, помнете: Ета ще събуди града, Ада ще възпламени науката, а Людмила ще обедини всички.👀
☠️П.П. В края на книгата авторката насърчава читателите да прочетат и следните произведения, някои от които, въпреки че са вълнуващи, са неизвестни: История на женомразството от Античността до наши дни от Аделин Гаргам и Бертран Лансон, издателство „Арке“; Франция, жените и властта от Елиан Виено, издателство „Перен“; Вещиците! Мрачната страна на женското магьосничество от Жюли ПрустТанги, издателство „Мутон електрик“; Погрешен път от Елизабет Бадингтер, издателство „Ливр дьо Пош“; Преди боговете. Майката на света от Франсоаз Ганж, издателство „Алфе“; Христос и жените от Ги Раше, издателство „Роше“; Изобретяването на монотеизма. Как е бил създаден единният Бог? от Жан Солер, издателство „Фалоа“; Раждането на божествата. Раждането на земеделието от Жак Ковен, издателство „Библис“; Жените от предисторията от Клодин Коен, издателство „Белен“; Великата богиня от Жан Маркад, издателство „Албен Мишел“; Пътеката на войната от Жан Гилен и Жан Замит, издателство „Сьой“; Имал ли е Господ съпруга? от Уилям Дж. Девър, издателство „Уилям. Б. Еердаманс“; Неукротимият. Тайната на мъжката душа (манифест на мачизма) от Джон Елдридж, издателство „Фарел“ и, разбира се, Библията (Стария и Новия завет), а и Корана.
Коментари
Публикуване на коментар