✨За мен “Дивна” е съживяване на едни не толкова отдавна отминали, но пък (надявам се) незабравени времена- тези на Османското потисничество.
✨Четейки, през цялото време не можех да спра да правя препратки към “Железният светилник” на Димитър Талев. “Дивна”, също като този (най-общо казано) исторически български роман, представя на читателя време, в което обществения и духовния живот в България са били идеологизирани. На мен ми се стори, че в страниците проблясваше същият този носталгично-утопичен модел на българското, познат от Талевата творба. Но ако двата романа толкова много си приличат, може би два пъти повече се различават помежду си.
✨Защото в “Дивна” оживява фолклорът в своите най-митични и фантастични проявления. Самодивите заемат централно място в сюжета ( една от героините сама се оказва самодива🤫). Представени са и многобройни традиционни обичаи и поверия. А пишейки това, няма как да не спомена, че всичко това ми напомняше за невероятните Змей 1 и Змей 2 от една друга самодива- Симона Панова💜🐉.
✨Много ми харесаха посланията в началото на всяка нова глава (или част), илюстрациите, както и оформлението на страниците.
✨Сякаш не успях да проникна изцяло в същността на героите. Разбира се, придобих представа за нравите на повечето от тях (най-вече за тези на Ясен и Дивна), но сякаш не успяхме да се свържем напълно. Това вероятно си е лично мой проблем, но все пак се надявам във втората книга- “Зоран”- да мога да погледна по-навътре в душите им.
Ретардацията в някои откъси ме сепваше на моменти, но аз просто бях нетърпелива да разбера какво ще се случи по-нататък😅.
✨Освен това научих много нови думи от странджанския край, повечето (ако не всички) от турски произход. Повечето не мисля, че се използват много днес (предполагам само в района около Странджа), но въпреки това ми беше интересно да прочета за значенията и употребата им.
✨Това беше за мен едно различно четиво най-вече по отношение на речниковия запас, ако мога така да се изразя, с палитра от отдавна забравени думи. Чудесно е, че са получили нов живот сред страниците на тази книга!🧡
Оттук следва съдържание с малко спойлери:
👉🏻От около края на първата трета от книгата, когато Дивна разбира за същността си на самодива, тя е разкъсвана между човешкия и фантастичния свят. Девойката най-после получава свободата, за която така отчаяно е мечтала, но с нея идват и въпроси: На каква цена е получила свободата? Къде всъщност принадлежи? Готова ли е за тази промяна?
Дивна изведнъж остава сама, а душата ѝ никога преди не е била толкова объркана. И макар в крайна сметка да взема решение на кой свят да стане вярна, момичето продължава да се разкъсва вътрешно и да се чуди дали е взела правилното решение. Но вече не е така желана в селото…
Ама е и голяма пакостница… Прави грешки и си създава проблеми с другите самодиви, обаче не си взема поука.
👉🏻Отначало много харесах Ясен, пък той се оказа много арогантен, нахален и алчен. Може би е и смел и жертвоготовен, но по-скоро по егоистични причини. Как само искаше да си присвои Дивна… Макар че, от друга страна, смелостта му е впечатляваща, имайки предвид опасността, пред която се изправя, преследвайки самодива.
Но за мен Борил излезе с най-смело сърце и най-чиста душа.
Благодаря на Елиса Хес за възможността да се докосна до романа ѝ. Красивите илюстрации пък са дело на Теодора Николова.❤️
Коментари
Публикуване на коментар