🩰”Всички ние сме мечти” е книга, която предизвика неочаквано бурни емоции у мен. Много пъти, докато четох, бях на косъм да падна я от леглото, я от стола, защото имаше толкова емоционално силни моменти, че нямах търпение да разбера какво ги очаква Нора, Иво, Адриан, Магдалена.
🩰Особено напрегнато, по хубавия начин, се чувствах сред страниците на третата част- “Залез”- защото там проследяваме съдбите на героите, които вече сме обикнали, години след завършването им и поемането на всеки от тях по собствен бляскав път. До последно мисълта какво ще се случи с Иво и Нора, не ме оставяше на мира. Защото при тях наблюдаваме едно непрекъснато сближаване и отдалечаване, едно безспирно преследване, обременено с условия и осеяно с въпросителни, което сякаш наранява и двамата и изсмуква последните им надежди.
🩰Струва ми се, че рядко ми се случва да имам толкова противоречиви чувства спрямо герои😅. Колкото харесах Нора- с амбицията, чара и силата ѝ да израсне такава, въпреки баща си- толкова и ѝ се ядосвах заради щъкането ѝ между Адриан и Иво. За Иво- по същия начин. Възхищавам се на желанието му да удовлетворява майка си и любовта му към нея, на таланта му, но в същото време не можех да не се запитам: Какво искаш, бе, момче? Това непрестанно лутане между кариерата и любовта му към Нора, отхвърляйки ту едното, ту другото, щеше да ме побърка!😅
И Адриан💖- той може би ми е любим, защото е толкова добра и нежна душа. Въпреки всичко, което се случваше между него и Нора, че и Иво, той никога не се озлоби и не стана отмъстителен.
🩰И накрая, но не на последно място- за красотата на написаната история. Знам, че напоследък го пиша често в ревютата си (най-вече за книги от български автори🩷), но го казвам наистина от сърце. Открих и преоткрих много талантливи български автори тази година🥹🩷.
Но за Симона Стоева💖- думите се редят толкова изящно и същевременно историята е толкова лека и лесна за проследяване. Това е невероятна комбинация, която според мен не се постига лесно!💖 А и изследването и изучаването, които стоят зад терминологията за балет и кино…🤩
✨✨✨
🩰Възхитителна е отговорността, с която авторката е подходила към написването на романа си. По начин, който си личи из редовете, тя се е информирала за класическите изкуства, черпила е вдъхновение от Националното училище по изкуства “Добри Христов” във Варна. Именно там в главата й са се разигравали много от сцените в Академията. За всички тези културни проучвания може да прочетете в раздела “Благодарности”.💖
🩰И малко относно заглавието… Докато четях, търсех къде то е вплетено в историята. И разбира се, връзката беше явна. Но истински я усетих в гореспомената трета част, защото в нея мечтите се реализират с пълна сила и осъзнаваме значимостта им за личното осмисляне на героите . Много хубаво ми стана от смелостта, с която Симона Стоева е осъществила мечтите на персонажите си- изстреляла ги е до световните сцени и награди в САЩ и Англия. Това е окриляващо за читателя и му напомня, че всички ние наистина сме мечти.💖
💖Нямам търпение да прочета и “Никога достатъчни”.💖
Коментари
Публикуване на коментар