✨”Жертви. Жертви на един преходен за морала период.”✨ Започвам ревюто с този цитат, който се съдържа и в предговора от Гери Дечева, и в анотацията, защото смятам, че е ключов за посланието на книгата.
🌇След като Япония обявява окончателната си капитулация, Казуко и майка ѝ са принудени да напуснат къщата си на улица “Нишиката” и да се преместят в провинцията. Там, в къща в китайски стил в Изу, започва разказаната история. Още от първите страници е впечатляващо как авторът представя събитията от женска гледна точка. Съвсем скоро обаче забравяш за този факт и само на моменти се стряскаш, може би леко подскачаш, осъзнавайки го за пореден път, което е доказателство за майсторството на Дазай. Но и през образа на Казуко- 30-годишна жена, напуснала мъжа си- прозира болката, събрана в душата на автора. Защото всички герои в тази книга са страдащи жертви, загърбили морала си в това преходно време: от Казуко и любовния ѝ живот, през писателя пияница г-н Уехара, до Наоджи и зависимостите му.
🌇През цялото време като отделна сюжетна линия усещах събитията, дори по-точно атмосферата (може би звучи странно), която витае около майката на Казуко и Наоджи (◀️след малко и за него). От самото начало тя е болнава, с изморен и отслабен вид, спорадично прекъсван от моменти на проблясъци в нежния ѝ поглед на аристократична дама, погледът на “последната дама на Япония”. Макар да е предимно статичен персонаж, за мен тя допринесе за цялостния тягостен, тежък и мъчителен аромат, който лъхаше от страниците. Защото въпреки болката, която героите носят в себе си, и разпадащия се около тях свят, наистина усетих аромат, а не смрад.
🌇Братът на Казуко, Наоджи, е мобилизиран в армията, но и след края на войната майка му и сестра му нямат никаква информация за него. Накрая на книгата чрез негово писмо научаваме много повече за миналото му и за него самия, отколкото е можело да разберем от искрените, но все пак изпълнени с неприязън думи на сестра му. Писмата на Казуко също са много емоционални и разкриват бушуващия ѝ вътрешен свят. Няма да издавам повече за съдържанието и адресатите им, защото мисля, че всичко допълнително ще бъде спойлер.
🌇Ще кажа обаче, че може би най-вече заради тези писма, когато затворих книгата, осъзнах, че съм обикнала всички персонажи. Именно заради това, което са, и такива, каквито са. Ако преди края е имало някого, който ми се е струвал жесток или порочен, то сега вече изпитвам единствено състрадание и любов към тези души.
🌇Смущаващи, неочаквани и болезнени са разкритията, до които читателят стига. Такива са и съдбите на героите. Да, на пръв поглед те са отговорни за случващото им се, но в крайна сметка стигнах до заключението, че те наистина са жертви на време, в което аристокрацията и моралът залязват, а заедно с тях- и носителите им.
🌇Иска ми се да пиша още за героите, но се боя, че ще издам прекалено много и ще отнема от удоволствието на непрочелите я, ако четат това ревю…
🌇Книгата за мен е 5/5⭐️, но различни ⭐️ от “Дисквалифициран като човек” (отново от Осаму Дазай), защото ми повлия и ме докосна по различен начин.
❣️Невероятният превод е отново дело на Гергана Дечева.
Коментари
Публикуване на коментар