👑За жалост книгата не ми хареса толкова, колкото очаквах, и най-вече- колкото ми се искаше да ми хареса. Чудесно е, че я прочетох в оригинал, но шведският език сам по себе си не беше достатъчен, за да ми хареса прочетеното особено много.
👑 Най-впечатляващ за мен беше Jan (Ян) в ролята си на “император на Португалия”, на любящ, но и наранен баща. Макар и от един момент нататък изгубил разсъдъка си, в същността си той е добър, нежен и грижовен мъж, който обича и цени както съпругата си (Kattrina), така и дъщеря си.
👑Всъщност цялостно мнение мога да изразя единствено за този герой, защото на другите, било то първо- или второстепенни, сякаш не беше отдадено особено внимание. Катрина, Agrippa (Агрипа), Lars Gunnarsson (Ларш Гунарсон) са от главните герои, но дори техните характери не усетих като напълно завършени.
👑Друго нещо, което очаквах, но не открих в книгата, е многоплановостта на сюжета. През цялото време сякаш почти нищо не се случва. Знам, че замисълът е фокусът да бъде върху промяната в състоянието на Ян след заминаването на дъщеря му, която не се завръща цели 15 години (всъщност не знам дали знам, защото не знам дали това е била целта на авторката реално, ама ме разбрахте…). Но все пак очаквах да прочета малко повече за развоя и на нейния живот в Стокхолм.
👑Определено романът е character-, а не plot-driven (съжалявам за модерната терминология в коментар на класика, но пасва мисля добре), в което няма нищо лошо, разбира се. Харесвам и такъв тип книги, но тази нещо ми натежа. Не само защото е тъжна, а и краят е болезнен…
👑 Чувствам се зле, че изразявам не много хубаво мнение за такъв талантлив автор и негово произведение, но не можах да си замажа очите само с хубавото.
▶️3/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар