☕️Започвам с това, че очаквах повече от книгата, за да знаете какво да очаквате от ревюто. Май мнението ми ще е сред непопулярните за книгата. За първи път чета cozy fantasy. По дефиниция: “Cozies will generally feature a smaller cast of characters, be set in a smaller town, and have a more optimistic and upbeat tone. Above all, it has to have a satisfyingly happy ending.” Получих всичко това от книгата, но очаквах нещо по-вълнуващо, което може би бе моя грешка.
☕️Трудно ми е да определя какво точно не ми хареса. Предполагам, че на всички ви е познато това чувство, когато не харесате особено дадено четиво. През цялото време се случва нещо…Но всъщност сякаш нищо не се случва. Има някакво израстване на персонажите… Но в действителност сякаш такова няма. Накратко: Има всичко, ама няма нищо.🤷🏻♀️
☕️Вълнувах се да прочете книгата заради елемента с кафето и атмосферата на уютно кафене, която анотацията (и въображението ми) предлагаше. И наистина описанията на приготвянето на кафе, на аромата му, шума от кафемашината, вълнението на отпиващите го за първи път са стоплящи душата. Мисля, че всеки любител на кафето би го оценил. Но не бе достатъчно, за да характеризирам историята като интригуващо фентъзи.
☕️Съжалявам, че ще го кажа, но в първата половина от книгата имах чувството, че чета сценарий на предаване за интериорен дизайн. Героите си отвориха кафене, ъпгрейднаха го до нещо като пекарна, оправиха си тавана, купиха си и печка… Чудесно, но не очаквах цялата сюжетна линия да се изразява в това.
☕️Анотацията представя камък, пропит с древна магия, който Вив трябва да пази от опасни врагове. Но неминуемото се случва- той изчезва и сега Вив трябва да се изправи пред редица трудности. Но тази сюжетна линия според мен е слабо развита. Отстъпила е място на процеса на обзавеждане и менажиране на кафенето. И колкото и да ми беше уютно, в един момент всички разговори и описания ми станаха доста еднообразни.
▶️3/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар