▶️“От поднесените данни за живота и творчеството на Хамсун ясно личи, че той създава произведенията си в продължение на повече от 50 години (от 1890 до 1949 г.) - период, в който в норвежкия социокултурен контекст протичат съществени промени. Съпоставителният анализ на езиковите особености в една от ранните творби на Хамсун, „Нова земя" („Ny Jord"), и последното му произведение, „По обраслите с трева пьтеки" („På giengrodde Stier"), направен в контекста на езиковата ситуация в Норвегия от края на XIX до средата на ХХ век, сочи, че между двете възможности за развитие на норвежкия език тогава писателят избира и следва до края на творчеството си стратегията за „норвегизиране" на датския език, изпълняващ функцията на официален по времето на Датско-норвежката държава. Видно е също, че до края на творчеството си Хамсун остава доста консервативен по отношение на езика. Определяща за писателя се оказва реформата от 1907 г., докато ре-формите от 1917 и 1938 г., променили из основи риксмола, не оказват влияние върху използваните от него граматични и лексикални форми.”
▶️”…Доминантните белези на Хамсуновия език и стил не са предадени „функционално адекватно” в тях. Като доминантни от съвременна гледна точка в теми, диалектизми, русизми, турцизми и други чуждици: употреба на неподходящи преводни еквиваленти на собствени имена, реалии, зооними, фитоними, композити, на граматични времена; правописни неточности. Въпреки тези си недостатъци преводите, издадени на прехода между XIX и ХХ век, изпълняват добре своята цел - да запознаят българския читател с произведенията на норвежкия писател, следователно от тази гледна точка те са „функционално адекватни”. Наблюдава се освен това склонност на тогавашните преводачи да изменят, преведат или „побългарят” дадено име или реалия с цел да „приближат” текста до познанията на тогавашния читател, което разкрива стремеж за прагматическа ориентация на превода.”
✨
▶️”В областта на философията други наложили се вече имена в духовния живот на Европа, оказали влияние и врху Хамсуновото творчество, са „знаменитите песимисти"" Артур Шопенхауер (1788-1860), Едуард Хартман (1842-1906), чиито най-известни произведения са „Светьт като воля и представа" (1819) и „Философия на безсъзнателното" (1869). Силно влияние върху европейската култура и изкуство в края на XIX и през ХХ век оказват и взгледите на Зигмунд Фройд (1856-1939), който отваря вратата на несъзнаваното, на сьнищата като обект на изследване при разгадаването на човешката душа.”
“През 1889 г. Бьорнстерне Бьорнсон (1832-1910) издава романа „По Божите пътеки" (På Guds Veje, 1889) - произведение, изпълнено с конфликти, породени от борбата между врата в Бога и греховната човешка природа. Този роман се възприема като опит да се отговори на духа на времето, макар и да не поднася новаторски мотиви и елементи. Затова пък в написаните от Хенрик Ибсен пиеси през 90-те години на XIX век - „Хеда Геблер" („Hedda Gabler", 1890), „Майстор Сулнес" („Byggmester Solness", 1892), „Малкият Ейолф" („Lille Eyolf", 1894) и „Розмерсхолм" („Rosmersholm", 1886) откриваме нови идеи, които добре кореспондират с модерните тенденции на времето. Тези произведения не се противопоставят директно на битуващите до този момент тенденции в литературата, а разглеждат общочовешки и винаги актуални проблеми, като се насочват и кьм мистичните страни на живота, особено „Розмерсхолм". Това неминуемо намира отклик в новите литературни кръгове.”
Коментари
Публикуване на коментар