Издава: Пепърмил Букс
🚂Още една невероятна книга от Клеър Пули. Невъзможно е да я четеш и същевременно да не си мислиш за “Как да остарееш скандално”. (Ако не сте я чели, и нея я прочетете. Задължително!) Докато другите герои в двете книги на Пули са различни и уникални, за Айона и Дафни съм почти убедена, че са сестри близначки. Не ме разбирайте погрешно, те не са по-малко неповторими сами по себе си, но и споделят много. И двете почти са изживели 50-те си години, енергични, борбени и непоколебими са, но в същото време раними; алтруистки до край, които обаче се борят и със собствените си проблеми.
🚂В “Хората от платформа номер 5” авторката предлага задълбочен психологичен анализ на личността като цяло, събирайки в една, понякога забавна и нелепа, друг път тъжна и тежка история, палитра от персонажи с разнообразни ценности и характеристики. По-важното е обаче, че тези герои преживяват катарзис. И то по такива вълнуващи начини, че не можеш да спреш да четеш, докато не разбереш какво ще се случи с тях. Не мисля, че ще е спойлер, ако кажа, че историята има положителна развръзка, защото това някак се предусеща, въпреки че много пъти обрати и развръзки ме хващаха неподготвена. Именно поради това и поради факта, че Клеър Пули така умело съчетава забележителното си чувство за хумор с дълбоки и поучителни случки, смятам, че тя притежава изключителен талант.
🚂Във всяка следваща глава героите разбират повече за това, което се крие зад обвивките на пътуващите с тях. Те се разгръщат едни пред други пласт по пласт, докато не разцъфват като рози- с красивите си ароматни венчелистчета, но и с острите си бодли. И така, постепенно, свободни места около Айона и Лулу започват да се намират все по-трудно; Пиърс все повече се отдалечава от бляскавия образ на бизнесмен; Марта става все по-уверена и по-добра по математика; Еми проглежда за някои заблуди, в които е живяла, а Санджей се научава да се извинява една идея по-рядко (може би все още се учи). Общо взето, все хубави промени, които не се случват без сътресения, разбира се.
🚂От всичко това, за мен може би има едно послание, което е наистина ключово: Никога не знаеш всичко за някого. Не бива да съдим някого за лошото му поведение, защото не знаем как е израснал, през какво преминава или какво му се е случило преди по-малко от час. Не бива да ни заслепява и нечие добро поведение, защото не можем да сме сигурни дали не е моментно, предизвикано от нещо, и какви мотиви стоят зад него. Просто…винаги има и още…
🚂Друга поука, може би само според моето схващане, тъй като не знам дали идеята е предназначена за интерпретация по такъв начин: Колкото повече добро правиш, толкова по-неблагодарни стават хората и накрая, когато имаш най-голяма нужда от подкрепа, оставаш да водиш собствените си битки сам. (Какво имам предвид: това безспорно е така, просто не знам дали е заложено като идея в самата книга или само аз го разбирам така). Видях това в начина, по който всички отчаяно търсеха Айона, когато тя изчезна, но водени по-скоро от лични мотиви, отколкото от загриженост, поне в началото.
🚂А и да не забравяме: може би нищо от това нямаше да се случи, ако някой не беше нарушил някое от петте правила на Айона за пътуване във влака. Но както тя самата твърди: Правилата ги има, за да се нарушават…
🚂И една финална съпоставка: Сюжетът се развива по-бавно, отколкото в “Как да остарееш скандално”, но бавно и постепенно стигнах до заключението, че тук замисълът е по-дълбок, а историята по-поучителна. Но каквото и да прави с вас тази книга, мисля, че е неизбежно накрая да не ви усмихне.
Коментари
Публикуване на коментар