🌼Обикновено не си позволявам да описвам книга с една дума, но за тази не ми е трудно да дам еднословна характеристика: депресираща. Това само по себе си не е задължително да бъде недостатък, но за мен в случая е. Предполагам, че основната причина за разочарованието ми е, че подходих с високи очаквания заради обещанията за прилика с “Те бяха десет” и стила на Агата Кристи. Определено личи опитът за подражание на Кристи, но всичко ми се стори много ретардирано и повторително. В крайна сметка, заключението, което направих е, че “Дейзи Даркър” е книга с оригинален и непредвидим сюжет, който обаче е поддържан и развит чрез един не особено качествен пълнеж.
🌼Признавам, че развръзката и разкритието на цялата схема от действия в края на книгата, е способна да ви остави с отворена уста😯 (дори и вече да подозирате какво се случва). Но и това не може да ме накара да пренебрегна колко ужасни са всички герои с изключение на Дейзи и баба ѝ донякъде. Четейки репликите на всеки един от тях, усещах как към мен лъха студенина: заради изказа им, миналото им, мислите им… Сестрите на Дейзи са сторили ужасяващи неща (и едно конкретно, от което все още ме побиват тръпки.)😓
🌼Учудена съм, че извадих толкова много хубави цитати от криминален роман🗒️. Това ме кара да оценя Фини като автор и да не се отказвам да прочета и друга нейна книга.
🌼Каквото и да пиша, не може да се отрече, че това четиво е много силно въздействащо на психическо ниво, та дори и на физическо, което оценявам. Вярно е, че не беше особено приятна първа среща с Алис Фини, но съм чела много добри отзиви за ✂️“Камък, ножица, хартия”📃. Може би тя ще бъде сполучлив опит за втора първа среща с авторката…
▶️3.5/5⭐️
Коментари
Публикуване на коментар