🕵🏻Втората среща с героя на Орлин Чочов- Пирин Вихренски- е не по-малко любопитна и забавна от първата. В “Диагнозата “Хадриан” се срещаме с вече познати герои, но и с много нови- с все така колоритни характери и оригинални имена. Чувството за хумор в книгата е още по-запомнящо се, а описанията и изразните средства- все по-цветущи. Освен това се надявам, че е подходящо с нея да се включа в 📚НЕромантичния четатЛон📚 на (в категорията за криминален роман, в който главните герои са двойка), защото проследяваме романтичната връзка на Пирин и Стела (макар Стела да не е много главен герой).
🪙Постепенно ни се дават отговори на всички въпроси, зададени в анотацията: “Ще съумее ли (Пирин) да помогне, без да нарани някого; ще успее ли да се ориентира в лабиринта от тайни и нездрави интереси, без да се изложи на опасности; ще се справи ли сам или ще продължи да разчита на познанствата си с хора от всички социални пластове?”, което винаги е удовлетворяващо в една криминална история.👐🏻
🕵🏻Много ми харесва начинът, по който завършват главите- рязко, неочаквано, оставящи те нетърпелив да прочетеш какво ще се случи. До последно имах чувството, че историята този път ще завърши с недоразплетен случай. Но в самия край на предпоследната глава нещата се развързват, а в последната глава получаваме и нещо като преразказ на случилото се. Всичко е страхотно, единствено ми се искаше книгата да е малко по-дълга, за да чета повече за самия случай с откраднатата римска монета с лика на император (Х)адриан (имаше заигравка и с името.👌🏻) Като че ли беше наблегнато повече на вътрешния свят и любовните трепети на някои герои. Което е чудесно, не искам нищо от това да бъде премахнато. Само да бъде добавено още малко за самия криминален случай.🩶
Коментари
Публикуване на коментар