🌕“Кафене Пълнолуние”🌕- КНИЖНО РЕВЮ


🐱Каква необикновена история! Не бях чела нищо подобно досега… Обичам кратките книги, за които може да пишеш много…Колкото повече напредвах със страниците, толкова повече обиквах идеите, посланията и героите. И така, от колебливите 4⭐️, които бях готова да дам в началото, в края- със сълзи в очите и разтопена душа- давам 5⭐️на поредната невероятна книга от издателство …. Благодаря!💜

🌕В първите глави историята ни въвежда в магичния свят на кафене “Пълнолуние”, астрологията и наталните карти. Авторката ни запознава с първия от общо 6-мата (по мое мнение) главни персонажи- Мизуки Серикава. След катаклизмите в кариерата й, съдбата я отвежда в мистериозно появяващото се и изчезващо (по време на пълнолуние) кафене “Пълнолуние” на брега на река Камо. Освен с нестандартното си и неземно меню, този малък оазис във вид на каравана се отличава и с друга особеност, която е основен елемент в сюжета: персоналът там се състои от…котки…или не съвсем.🤫

🐱Постепенно опознаваме и останалите герои- амбициозната Акари, фризьорката стилистка Мегуми, младата актриса Сацуки , ИТ-специалиста Такаши и загадъчния старец пианист. Пътищата на всички тях плавно и нежно се преплитат, за да нарисуват картината на един не съвсем докрай изживян живот… Припомняйки си един за друг, преживявайки отново миналото си и поглеждайки смело към бъдещето, героите разтварят сърцата и душите си, опознават себе си и законите на Вселената, отправят признания, прощават си… с помощта на котки, разбира се, от разнообразни породи, които далеч не са просто сервитьори, умеещи да приготвят невероятни напитки и десерти. Именно указаната преди много години от тях помощ е първоизточникът за съдбовните срещи, за които четем в книгата. Срещи, в които сънища и реалност се преплитат, за да изтъкат чрез страниците няколко живота и основата, която ги свързва. Животи, в които помощта на няколко котки е станала причина за помощ от страна на един старец към няколко вече пораснали деца. Те, от своя страна, “връщат” тази помощ към същите тези котки. Докато идва моментът, в който е ред на мустакатите ни герои да се отблагодарят на свой ред. И те го правят по един наистина подобаващ начин…

🌕Много неща минаваха през ума ми, когато затворих последната страница, но ми се иска да напиша едно: светът се случва според огледалния принцип в астрологията, който е споменат при първото ни посещение на кафенето. Той гласи, че всичко, което правим в живота си, ще се върне обратно към нас като отражение в огледалото. Според мен този принцип е двигател на историята тук, а и на живота.


Коментари