🌪️Не мисля, че ревютата на фентъзи книги ми се получават добре, защото обикновено в 784 страници (колкото са в случая) се случват много неща и все се чудя кое да спомена, кое- не и до каква степен, за да не взема да изтърся някой спойлер. Но опитах и се надявам да не е много хаотично и блудкаво. Ще опитам да бъда многословна, но същевременно и лаконична (колкото и странно да звучи).
🌪️Нещо, което няма нищо общо с книгата, а единствено с функциите на моя мозък е, че такива обемни истории, с едни и същи герои и светове и толкова подробни описания просто не са предназначено за мен преживяване. Колкото и невероятни да са. Неизбежно в даден момент ми става еднообразно и започвам да искам да чета нещо различно.
🌪️ Но както и да е. Основната сюжетна линия, която проследяваме в “Буря от оникс” е откриването на седмия вид дракони, към които принадлежи Андарна- Ирид- такива, които имат способноста да променят цвета си. И втората главна (може би подлиния) (СПОЙЛЕР за непрочелите “Железен пламък”) - как да се предотврати пълното превръщане на Зейдън във венин.
Навлизаме по-дълбоко в сравнение с предишните две книги в израстването на Вайълет като личност и ездач- проследяваме как се изправя пред много заплахи и избори. В същото време обаче, вземайки тези решения, я видях в светлина, която малко отслаби образа й в представите ми. Но смятам, че Ребека Ярос умело балансира екшъна с изграждането на героите, като се докосва и до външния, реален свят, с теми като лоялност, себеоткриване, себенадмогване и др. Създава всичко това в сложния свят на Навара, където дракони, опасност и измама са неразривно свързани. Кадетите, които претърпяват неуспехи, и задаващата се война възприех като метафори за обществения колапс, за крехкостта на мира и устойчивостта, необходима за оцеляване. За жалост, това резонира и с нашата действителност. Но да не бъда драматична…
🌪️Тук разказът ни отвежда отвъд познатите стени на Басгайът, отвъд падналите прегради на Ариша, за да изследваме нови земи и опасности с драконите и техните ездачи. Описанията са много детайлни (дори прекалено, но за това след малко) и ни потапят в сюжет, изплетен от неочаквани съюзи, политическо напрежение, битки и…дракони. (Терн е страхотен…🐉Не знам дали има някого, който да не го харесва). И като го споменах, много се радвам, че връзката му с Вайълет продължава да е важна част от сюжета (и една от любимите ми).
🌪️Относно другите герои: преоткриваме характера и същността на Зейдън в новата му форма, но в тази книга ми е малко по-антипатичен🤷🏻♀️. За Дейн- не мисля, че някога съм го харесвала; тук ми беше по-скоро безразличен, но има моменти, в които ми ставаше жал за него. Има доста нови герои: някои ми харесаха (майката на Зейдън се оказа интересен персонаж), други- не (Холдън). Мога да кажа, че главен герой е и Андарна, и ми беше приятно да чета за нея и да я опознавам. Присъствието на Мира беше приятен елемент в ролята си на напомняне за емоционалната връзка, която имаме със семейството си, макар че в “Железен пламък” повече я харесвах. ❤️🔥Обикновено прелиствам набързо сцените с 🌶️, когато такива има, и не им обръщам много внимание🫣. И тук не те бяха проблемните. Романтиката между Вайълет и Зейдън обаче вече ми се стори много еднообразна в словесните им любовни излияния, разтегната и дори нелогична и скучна. Липсваше ми нещо по-голямо, което да постави любовта им на изпитание и да ги накара да преосмислят значимостта си един за друг.
🌪️Относно стила, отново ми допадна преплитането на лирични описания и динамични диалози и сцени, които присъстваха във всички многобройни страници. Обаче усещах нещо странно, което не знам как точно да обясня. Имах чувството, че някои неща не ги е писала Ребека Ярос. Не знам, бяха някак като написани от друг, изрязани и напъхани тук-там. Мисля си, че се дължи на недоизпипана редакция…
🌪️В “Железен пламък” има доста неща, които не ми харесаха. Тук хем са по-малко, хем- повече. Първо, развитието на сюжета често е много бавно. Проследяваме съдбите на доста персонажи; някои умират; за едни ни е мъчно, за други- не; но някои събития са малко претупани. Например, изграждането на образа на Теофани (главната злодейка!!!) е слабо и не научаваме почти нищо за нея… Има много пълнеж и не виждам какво повече можем да прочетем в следващите 2 книги. Краят е наистина ОГРОМЕН клифхенгър, но с не особено добро изпълнение…
🌪️Въпреки и заради всичко написано дотук, бих дала на книгата между 3 и 3.5/5⭐️, защото успя да ме отдели от реалността и да ме пренесе във фантастичния свят, който създава. Не всички фентъзи романи го умеят.
🌟(“Буря от оникс” е описана като съчетаваща елементи, напомнящи за „Хари Потър“ и „Игрите на глада“ и наистина е така, макар сама да не се бях замисляла за това!)🌟
❓А вие прочетохте ли “Буря от оникс”? Коя от трите книги ви е любима?❓❤️
Коментари
Публикуване на коментар