✨“На фона на някогашното ни величие, положението ни в момента е необяснимо и трагично.”✨
✨“Всеки, който не е заминал в чужбина, се спасява у нас чрез някаква синергия (съвместно действие, при което полученият ефект е по-голям от сумата на индивидуалните приноси […] Тези синергии водят до национална ентропия (хаос, безпорядък, загуба на енергия). Доказано е, че при намаляването на ентропията в дадена подсистема, в т.ч. и чрез синергии, ентропията на цялата система се увеличава, като този процес е необратим и от един момент нататък- експоненциално нарастващ.”✨
🌀Започвам ревюто с разяснение на заглавието, защото много ми хареса метафората, и защото именно този “феномен” лежи в основата на терзанията и проблемите на държавата ни и е причината за неблагоприятното ѝ състояние.
🌀Макар и надхвърлила възрастовото ограничение (18+) на книгата едва с две години, смея да кажа, че ще бъда адекватна във високата си оценка за нея. Не разбирам много от политика, партии, коалиции и прочие, но смятам, че това четиво е сред най-обстойните проучвания (да, проучване!) за държавата ни, които са публикувани и са публично достояние. И можем да сме благодарни за това. Защото авторът- Крум Попдимитров- ни представя ситуацията в България такава, каквато е- преди, сега и дори за в бъдеще- без да си спестява нито една подробност, нито един обвинителен коментар или истина. А ние, българите, се нуждаем от точно такъв откровен коментар, за да се замислим за мястото на родината ни в света и за нашето такова като нейни граждани.
🌀От написаното боли, защото ни кара да прозрем тъжната действителност. Но то също и впечатлява заради портрета на автора, който рисува пред нас. Крум Попдимитров буди възхищение с богатия си речников запас, с потока на мислите си, с ерудираността си, задълбочените си познания и разбиране за всевъзможни теми и с чувството си за хумор🙌🏻❤️. Черешката на тортата за мен може би са иронията и тънката язвителна нишка, която преминава през цялата книга. Именно те дават тази сила и емоция, които лъхат от написаното. Авторът пише с чувство, мъка, яд… Дава отговори на много незададени въпроси (за което благодаря!) и задава много реторични въпроси, на които, разбира се, не дава отговори…
🌀В “Ентропия от синергии” вероятно ще намерите по нещо за всичко, свързано с България (и не само), за което някога сте се чудели: словоблудство, политическа шарлатания, правителства, реформи, безпринципност, “евроатлантически” принципи, демагогия, хамелеонщина, партийно номадство, национализация, колективизация, конфискация, пролетаризация, индустриализация, приватизация, децентрализация (и още цял куп, завършващи на -ация), бригади, режими на ток и вода, членство в ЕС, армията и много, много други. Ще научите истината за експертите (”човек, който знае все повече за все по-малко неща, докато накрая знае всичко, но за нищо”), за обществените тоалетни, за Ковид-19, за демографската картина, за разрушаването на мавзолея на Георги Димитров, за Великата българска стена, за великите безизвестни и за псевдоизвестните българи, за изборите и…отново- много, много други.
🌀Един след друг се нижат разкази за и от “непреходния български преход”, къде от първо лице, къде- не. Но винаги действителни! и по много интересен и забавен понякога начин представящи всичко, което споменах по-горе. В предпоследната глава на книгата, дисекцията на държавата ни достига връхната си точка. Отбелязвах си почти на всяка страница…📝. Нямаше как да има по-хубав сладко-горчив край от този❣️.
🌀Благодаря от сърце на екипа на izdavam🩵 🫶🏻, че ми предоставиха тази книга и възможността да се докосна до литература, която рядко се разпространява на книжния пазар💙🩵. Преживях вълнуващо и отварящо очите приключение сред тези страници.
- - - -
🌀Ще завърша с тези два мрачни, но (за съжаление) верни цитата:
✨ “Държава на кръстопът сме- и териториално, и идеологически, и институционално. И съдбовно. Кръстопът между континенти, цивилизации и религии. И между интереси. Чужди, колониални, имперски, не наши.”✨
✨“Демагогия и нюанси. Рецидив на същите грешки. Нищо ново под слънцето, но…древният генетичен код на българина е може би пред изчезване, а ентропията на планетата ни е вече критично близко до своя максимум.”✨
Коментари
Публикуване на коментар