Издателство: Peppermill Books
Автор: Киоко Мурата
Преводач: Гергана Дечева
✨“Йероглифите, необходими за писане на писма до привилегировани клиенти, бяха единствените полезни за една проститутка.”✨
🏯Не знам как да започна…Трудно ми е да пиша за тази книга, а и Гери вече е казала всичко толкова точно и добре в предговора. Не знам дали мога, дали искам да опиша прочетеното, защото то не е просто измислена история, а реалност. Било е реалност, реалност е и днес на повече места, отколкото сигурно можем да си представим. И се опасявам, макар да ме е страх да го напиша, че ще продължи да се случва.
👘15-годишната Ичи може и да е главната героиня в този трагичен разказ, но всички други момичета са нейно отражение, и обратно. Защото те споделят всичко- съдба, живот, тревоги, болести, тайни, може би и клиенти… Продадени от собствените си семейства, тези момичета, все още деца, са се превърнали в единствената си опора едно за друго, в единствената надежда за просъществуване в този делириум, за някогашно усещане за свобода. А те знаят ли всъщност какво е свобода? За съжаление, не мисля... Още далеч от годините си на зрялост, те са отритнати, изхвърлени от семействата си, предадени в ръцете на хора, които се “грижат” за тях и им осигуряват условия за живот. Първоначално неосъзнаващи случващото се, с годините те започват да прозират жестокостта на своето съществуване. Толкова е абсурдно… И защо? Защото родителите им не са намерили друг изход. Разбира се, че не им е било лесно, дори не искам да си представям немотията и мизерията, в която са живеели. И все пак…наистина ли е нямало друго решение?
🏯Стилът на Киоко Мурата ми хареса и ме изненада- не очаквах такива поетичност и лекота да бъдат вложени в история за толкова мрачни събития. Не мисля дори, че книгата би била четима, ако беше написана от някого, който няма усета и перото на авторката. Би било прекалено непосилна задача, поне за мен. Както пише и Гери в предговора си- стилът е директен в пълния смисъл на думата- не е спестена нито една подробност, нито едно описание на телата на тези непознали истинските свобода и щастие момичета. По-подробно за описанията не ми се иска да коментирам- достатъчно живи и стъписващи ще ви се сторят, когато четете. Този път не съм си отбелязвала и подчертавала нищо, докато четях. Просто не можех…
👘Жените, описани в романа- реалните жени на удоволствието от началото на 20- век в Япония- най-после правят това, което винаги е трябвало да предприемат. Така се случва стачката на проститутктите през 1904-та година. Тези момичета вече не са законово изравнени с добитъка, свободни са… Но тези години, оставили незаличима кална следа в техните спомени, в историята, трябва да се помнят и напомнят. Защото смяната на вековете далеч не поставя край на жестокостта и посегателствата срещу жени…
🏯Трудно ми е да оценя книгата със звезди, а не е нужно и редно дори. Тя е необикновена комбинация между история и (малко) фантазия, съшити от ръката на един талантлив автор. В тези около 250 страници едновременно се случва всичко и не се случва нищо. Книгата като историческо свидетелство има не по-малка стойност от тази, която притежава като роман. Затова бих посъветвала да я четете с тази мисъл- преди всичко, тя е тук, за да осъществи една цел. И според мен мисията е изпълнена…
Коментари
Публикуване на коментар