🐍“Балада за пойни птици и змии”🪶 може би наистина е за тези читатели, които са харесали поредицата “Игрите на глада” не само заради екшъна и жестокостта на самите игри или дори заради любовта между Катнис и Пийта. Тази предистория рисува проникновен портрет на вътрешния свят на Кориолан Сноу- осемнайсетгодишен тогава младеж, бъдещ ментор в десетите “Игри на глада”.
🐦⬛И тук, разбира се, ги има сцените от самите игри и описанията им, но сърцето на историята и на емоционалния заряд на книгата са характеристиките на героите, вътрешните им конфликти, колебания и съмнения; системата на Капитола; човешката психика. Постоянно си задавах следния въпрос: Докъде може да стигне човекът, колко ниско може да падне заради страха и несигурността, в името на ”светло” бъдеще и благоденствие?
🐍Сюзан Колинс е безумно добра в създаването на психологически характеристики на своите герои и на напрежение и очакване у читателя. В последните сцени на играта на котка и мишка между Кориолан и Луси Грей просто стоиш на емоционалния си предел… (Тези, които дори само са гледали филма, знаят как завършва историята, макар в екранизацията да е доста по-различно (донякъде, защото тя няма как да покаже вътрешния свят на героите)). Но няма да издавам повече.)
🐦⬛Не мога да кажа, че съм чак такъв голям фен на “Игрите на глада”(не защото поредицата не е наистина страхотна; може би просто не съм чела предните книги в правилния момент. Някой ден сигурно ще ги препрочета…). Но харесвам историята, тази книга също. Дадох 4⭐️ само защото на места ми вървеше бавничко поради описателността. (А и тук-там преводът не ми хареса особено (съжалявам, че го казвам🫣)…, което не е свързано със самата книга, разбира се!)
Коментари
Публикуване на коментар