🗼”Момичето от фара”🗼- КНИЖНО РЕВЮ

 🌊“Тихо беше бремето на самотата и нямаше мелодия, подхващаща да го изпее, и дума, подобаваща да го опише…” 🌊

🗼Ако за лирическия говорител самотата наистина е бреме, то за Синтия тя е избор. Тя доброволно се е откъснала от заобикалящия я свят, уединена в защитеното пространство на един морски фар. Той е преграда- буквално, но и преносно- стена от несигурност, страх и други бушуващи емоции, която красивата Синтия издига, за да се скрие от ласкавите (често нахални) погледи на своите многобройни обожатели: 💦“…фарът криеше зад облите си тухлени стени една друга, много по-непристъпна обител- той предпазваше от стремежа на недостойните към съвършена красота, обхващаща духа и тялото, разпалваща страстта в човешките сърца, а не просто техните първични пориви.”💦

🗼След това кратко въведение в сюжета мисля, че идва ред да отбележа, че това е най-поетичната проза, която съм чела. Авторът пише стихотворения, но страстта му към поезията си личи и в “Момичето от фара”- не само чрез поместените текстове за песни🎤, които героите изпълняват, свирейки на китара🎸. Лирическите отклонения с разсъждения върху любовта, Съдбата, раздялата, гордостта, живота (и изобщо всяко изречение) са пропити с душевността на поетичен текст и разкриват пред нас душата на говорещия. Това прави разказаното още по-загадъчно и истинско.

🌊“Съществуваха брегове, на които избягвахме да акостираме, защото плаващите пясъци на собствените съмнения заплашваха да ни потопят.”🌊

🗼По адрес на Синтия се носят много слухове- че е прокълната вещица🧙, омагьосана принцеса👸🏻, морска сирена🐚; че е сключила сделка с дявола, за да остане млада и красива, с условието да не напуска фара; че точно като Дориан Грей прикрива грозотата си, само че не с картина🖼️, а чрез фара🗼. Въпреки това обожателите не спират да се редят на опашка. От библиотекар📚 до бизнесмен🤵🏻‍♂️, много мъже се опитват да покорят сърцето на неустоимата дама, но може би само един ще успее… Може би и ние с него ще узнаем миналото и тайните зад житейските избори на Синтия, скрити зад безупречната външност.

Благодаря от сърце на “Книгите на България” (за всички техни инициативи❣️) и на Горан Запрянов за възможността да се докосна до това четиво❤️.