☁️Книгата ме грабна още с “авторовото животоописание” в самото ѝ начало. Придружено от автопортрет (с майсторска акварелна техника👏🏻😆), то е чудесно въведение към разказите и стила, на които ни предстои да се насладим в следващите страници. Намирам корицата и илюстрациите вътре за много точно отражение на характера на историите и мислите в главата на разказващия- неправилни форми, съчетани по много симпатичен и умел начин, превръщаш ги в истинско изкуство🔵🔺🔶🟨. Още повече, че са картини на самия Георги Бранев!🖼️ Затова и цялостното графично изпълнение ми стана любимо.
☁️Разказите са забавни, цветни, разнообразни, показващи знания и богат житейски опит. Много са описателни и напълно те потапят в атмосферата. Не съм чела нищо подобно досега, струва ми се🤩. Стилът е много запомнящ се с авторовия избор на нестандартен словоред и лексика (често разговорна/диалектна). Чувството за хумор- къде невинно, къде малко по-остро- е невероятно🌟. Неведнъж се смях- във всеки разказ има какво да ви усмихне. Като цяло, много ми хареса всичко написано. На последните страници са поместени и няколко стихотворения на автора (на няколко езика!). Невероятно е колко естествено сериозни теми за политика, култури (западноевропейска, българска, американска, арабска и др.) и националности се преплитат с хумор, който понякога крие дълбоки послания под повърхността си. Георги Бранев очевидно е ерудиран човек, който е имал много и разнообразни контакти и пътувания през живота си. Възхищавам се на начина, по който борави с думите.
☁️Авторът сам дава заявка за непретенциозно написани разкази. За мен те са претенциозно непретенциозни- писани са наистина сякаш за разтуха, но същевременно са много добре замислени и реализирани, забавни и сериозни, мъдри и нелепи. Въпреки скритите послания, които може би ще откриете зад буквите върху страниците (а може би няма🫣), Г. Бранев пише с топлота, умиление и обич за всички хора и събития, които описва. Муци, Вайолет Айлавю, Уалид и Уалид (Двойния Уалид)😆, Чочо, Зуся, Мишо и много други са все колоритни и запомнящи се личности, които имаш чувството, че в действителност познаваш; че си разговарял с тях и те са оставили своя отпечатък върху теб- за да ги помниш вечно, дори и да знаеш, че никога повече няма да се срещнете (въпреки че авторът споделя, че може да очакваме още истории от него👀).
Благодаря на “Книгите на България” и на автора за възможността да прочета тези истории🥺❤️!
Коментари
Публикуване на коментар