🐉Изпитвам толкова смесени чувства вече няколко дена, след като отгърнах последната страница на 💜“Змей омайник”💜, а с това и на змейската трилогия, в чието сърце се е сгушила любовта на авторката- 🩷Симона Панова🩷- към град Видин🏡. Това е поредица, изпълнена с легенди, митологични създания, приказки, музика🎶, традиции, магии, омайни отвари🧪, един нишан…и безброй обрати🔄.
🐉Не знам какво очаквах, но “Змей омайник” ми даде повече във всяко отношение🤩. Мина доста време, откакто прочетох предишните две книги…Липсваха ми закачките между Рая и Йордан, но тук проследяваме разгръщането и на по-дълбоки взаимоотношения❤️🔥. С интерес следях личната история и съдба на 👱🏻Тони. 👩🏻🎤Лили- с непокорния си нрав и звънък смях- си е все така чаровна, но това не я спасява от отговорности и предизвикателства. За 👱🏼♂️Пламен и 👩🏻Вида не ми се струва редно да издавам каквото и да е- връзката им е толкова съкровена и чиста, че не искам да я обличам в думи🫂. Случилото се с някои от героите ме удари много тежко💔. За други (както и за цялостния завършек) съм щастлива и със сълзи в очите дочитах последните страници🥹.
🐉Безброй пъти се пренесох по видинските улички🏘️, из заведенията и парковете на този мистичен град. Представях си живо всеки от героите- дължа го изцяло на магиите, които авторката прави с думите:
✨“В синкавия дим на ирисите му припукваше дяволита усмивка.”✨
✨“Следобедът напредваше, горещ и лепкав като току-що сварен мармалад.”✨
Кажете, чели ли сте някъде такива уникални и запомнящи се изречения? Аз не съм❤️! Дори и да описва едно и също място, едно и също време от денонощието, едни и същи чувства, Мони винаги намира нови, по-различни думи, с които те кара да преживееш всичко отново, сякаш за първи път🥹. Има нещо неповторимо в стила ѝ; нещо, което сякаш не можеш да уловиш със сетивата. И това прави атмосферата толкова, толкова вълшебна✨.
🐉Благодаря за тази трилогия и за емоциите, които ме накара да изпитам. С нетърпение очаквам следващата поредица…🤩
Коментари
Публикуване на коментар