❣️“Непокорно сърце” (от издателство "Peppermill Books"❤️) поставя края на завладяваща дилогия за конфликта между старото и новото, между разума и сърцето, не само вплетени, но и изграждащи една история за любов, надежда и война. Горчиво-сладкият край стопли и едновременно смрази сърцето ми и въпреки това не знам дали не ми се иска да можех да продължа да чета за тези герои и техния объркан свят. След като обаче историята е преседяла в съзнанието ми вече няколко дни, признавам пред себе си, че това вероятно е най-добрият възможен завършек. Защото не е ли необходимо (дори редно) краят да бъде именно такъв, какъвто е- в свят, в който хубавите емоции с усилия додрапват до повърхността, поемат си въздух за кратко само за да бъдат отново потопени от разруха, войни и Божествени машини?
🤖Някакво чувство за предателство го прави трудно за мен, но все пак трябва да призная, че тази втора част ме докосна повече от “Бунтът на Сеул”- в същата емоционална ниша, но и някак много различно и по-интензивно. Дължа го до голяма степен на 🖤Ама и Алекс🖤 (което вероятно няма да учуди никого, който е чел книгата.) Тера и Ама си приличат като изобретения на един и същ проект, но са и много различни- както всички други Тери и Ами, които ни биват представени. Както двете сами казват: Тера и Джеуан изглеждат крехки външно, но всъщност са много силни; докато Ама и Алекс изглеждат силни, но в действителност са много по-уязвими. А Алекс…не знам как и защо се привързах толкова към него🖤. В него като че ли живеят две личности, буквално и преносно. Може би заради това всичко, което прави и чувства, е толкова разбираемо и обяснимо за мен. Алекс се превърна в един от любимите ми мъжки архетипи не толкова заради това, което е, най-вече заради това, което не е…🙌🏻 Много харесах и Су- неочаквано събуди интерес и симпатии у мен. (П.П. Героите в много книги от “Пепърмил Букс” са останали трайно в мислите ми и са ми любими- Сиона от “Кръв над светъл пристан”, Дабъл Ейт от “Изчисления” и др.)
❣️Въпреки разрухата, войната, Алианса и бунтовниците, които отвръщат на ударите, смятам, че в “Непокорно сърце” любовта и надеждата намират по-плодородна за виреене почва. Чувствеността между Алекс и Ама е толкова силна…Обичам връзката им- с всичко, което дърпа единия към и от другия, с действията и емоциите им за и против себе си и отсрещния. Всичко това прави книгата изключително бързо четима. Ако сте прочели “Бунтът на Сеул” бързо, то тази ще я прочетете 2 пъти (или поне 1,5 пъти😉) по-бързо.
Благодаря отново на Гери за поредната завладяваща (и невероятно преведена!) книга и възможността да я прочета!🥺❤️
Коментари
Публикуване на коментар