🐙Много трогателна и мила история…🥹 В началото бях малко скептична, защото не се случваше много и се питах какъв ще бъде смисълът на разказаното. Може би октоподът Марсел беше причината да продължа да чета🫧. Очаквах той да има по-голяма роля в сюжета, съдейки по заглавието и корицата на книгата. Неговата роля обаче се оказа най-значима и главите от гледната точка на това забележително брилянтно създание ми бяха любими💕. Марсел е остроумен, забавен, грижовен, обичащ и чувствителен (колкото и странно да звучи това, казано за октопод). Но смея да кажа, че с трите си сърца🫀 той е способен на много повече и по-силни емоции, отколкото доста от хората. Развръзките бяха предвидими, но това не направи историята по-малко трогателна, а това никак не е лесно за постигне. Авторката е успяла да вплете нежност, топлота и любов в думите си. Докато четях последните страници, в очите ми припарваха сълзи на щастие, а на лицето ми беше залепена тъжно-щастлива размазана усмивка🫠. Обикнах Марсел, Тоува, Камерън, дори Ерик…
🫧Октоподите наистина са безкрайно умни създания и могат да ни научат на много. Смятам, че тази книга е правилната (може би първа за някои) стъпка към тях.🐙
Коментари
Публикуване на коментар